Проф. Кирил Топалов: Писателят Раковски
В многостранно надарената личност на пламенния патриот, на идеолога и организатора на националната революция Георги Стойков Раковски се оглежда същността на цялото ни Възраждане. Раковски чертае новите пътища, по които България ще тръгне към своето бъдеще, и като истински, исторически призван народен водач, посвещава на това целия си живот.
С вестниците си “Българска дневница”, “Дунавски лебед”, “Бъдущност” и “Бранител” поставя началото на българската революционна журналистика. Една от най-силните му публицистични творби е брошурата “Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите”, чрез която разобличава руската имперска политика на Балканите, многократното и вековно коварно подмамване на българско население в безлюдните бесарабски степи и превръщането му в безправни крепостни роби. Някои от публицистичните творби на Раковски имат и мемоарен характер, написани са живо и пластично, с белетристично умение. Сред тях са и спомените за арестуването и хвърлянето му в цариградската тъмница, озаглавени „Неповинний българин”.
Широко ерудиран в областта на историята, филологията и етнографията, той събира исторически, езикови и фолклорни материали и през 1859 г. издава с помощта на Цани Гинчев знаменития си “Показалец“. Този труд отразява насоките и резултатите на фолклорните и етнографските му интереси. Романтичното му отношение към историята и народната старина се съчетава с ще по-романтичната му и месианистична концепция за произхода на българския език, намерила израз и в съчинението му “Ключ българскаго язика”. Интересът на Раковски към историята ражда и голямата студия за Асеневци, „Българските хайдути” и др.
На задачите на революцията е подчинено и цялото му поетическо дело. Поемата „Горски пътник“ (1857г.) идва като откровение на духа на времето и бързо става много популярна. И в тази поема, както и в цялата си поезия, Раковски съчетава романтиката на изображението и поетическото внушение с най-актуални политически идеи, в тях се преплитат политически, научни и социални възгледи, историкът и фолклористът стои редом с идеолога и революционера.
Поезията си Раковски пише безсистемно, в промеждутъците на революционната, научната или публицистичната си дейност, за да даде израз на вълнуващи го мисли и чувства или да допълни казаното в някоя публицистична творба. Поетическият му език е съзнателно архаизиран и въобще деформиран в духа на романтико-историческите му възгледи, той е смятал, че по този начин го доближава до старобългарския и ще пробужда у своите читатели по-силни патриотични чувства. Но преимуществата на това поетическо дело трябва да търсим в друга посока – в идеите, които носи, в истините, които казва на своите жадни за свободно слово читатели. Защото с поезията си той поставя най-наболелите въпроси на своето време – тежкото социално иго, фанариотския духовен гнет и непоносимото политическо робство. В „Горски пътник” се откриват и преки влияния на хайдушките народни песни – мотивът за разговор между юнак и кукувица, романтичните образи на борците, изображението на народните страдания и хайдушкия бит, различни художествени средства. В науката отдавна е посочено, че художествените постижения в поемата идват повече под стихийното въздействие на народната песен и се откриват главно там, където има и сюжетна връзка с нея.
Раковски оказва влияние върху редица наши възрожденски поети, но най-плодотворна е връзката на неговата поезия с творчеството на Ботев. Гениалният поет е ценял високо своя предшественик в борбата и в революционната поезия и е почувствал дълбоко силата на неговите идеи, затова литературното влияние идва напълно естествено и закономерно. Освен това Раковски е първият български революционен поет, който се опитва да трансформира идеите на назряващата революция в свои лични вълнения. Този изповеден тип художествена рефлексия намира най-ярка и талантлива изява именно в поезията на Ботев и несъмнено тъкмо това сродство в художествената визия е изиграло решаваща роля за големия интерес на Ботев към поезията на Раковски.
Както за да разберем личността на Георги Раковски, трябва да надникнем отвъд привидната парадоксалност на много от житейските му прояви, да се опитаме да разгадаем дълбоките подбуди на една необикновена душевност и изключителен интелект, така и за да открием поезията в поетическото му творчество, трябва да можем да проникнем отвъд езиковата бариера, която самият поет е поставил от патриотични подбуди. Успеем ли да сторим това, ще се озовем в един наистина богат поетически свят, изпълнен с човешки съдби и с драмата на един цял народ, с надежди и разочарования, с тайнственост и запленяваща простота, с фолклорни и митологически образи и с конкретното лице на злото, с възвишена романтика и с потресаващи картини от действителния, земния ад…
“Мечтател безумен, образ невъзможен” - така лаконично, но много точно, го е характеризирал дядо Вазов. Защото Раковски е наистина най-мащабната, най-богатата и най-интересната личност на Българското възраждане, един от великаните, по които народът ни винаги ще измерва духовния си ръст. /БГНЕС
-----------------------
Проф. Кирил Топалов, писател, литературен историк, общественик и дипломат. Днес се навършват 200 години от рождението на Георги Раковски. Анализът е написан специално за БГНЕС.