Ботев остави след себе си едва двайсетина стихотворения, но те го нареждат сред най-великите поети на човечеството. Родено от могъщ талант, неговото поетическо творчество е висш образец на превръщането на най-големите проблеми на времето в дълбоко лични вълнения и в гениални художествени творби. Драмата на цяла една епоха е преминала през сърцето на поета, превърнала се е в негова лична човешка, гражданска и творческа съдба и е дошла до нас като съкровена изповед. Всяка Ботева творба е една дълбоко изстрадана болка, една ясно осъзната и категорична личностна позиция. В “До моето първо либе” борецът подчинява най-човешкото си право - правото на обич - на голямата си любов към народа и свободата, в “Елегия”, “Борба” и “Моята молитва” бичува тъмните социални сили и духовната убогост, поддържащи царството на насилието и лъжата, в “Патриот” и “В механата” жигосва фалшивото патриотарство, а с “На прощаване”, “Хайдути”, “Пристанала”, “Хаджи Димитър” и “Обесването на Васил Левски” ни повежда към чистилището на подвига, за да усетим диханието на онова величие, което носи със себе си единствено саможертвата.
Ботев не идва на празно място в българската литература. Но той дава нови идейни и естетически измерения на вече създадената традиция от Раковски, Славейков, Чинтулов и други възрожденски поети, прави я съвременна за вечни времена, вдъхва ѝ чрез гения си безсмъртие. Величието и силата на Ботевото литературно дело иде от пълното му сливане с жизнената съдба на поета, от факта, че то е изповедно, искрено, творчество на големи мисли и чувства. Близка до народната песен, Ботевата поезия заема най-ценните й художествени качества, за да ги извиси на ново, много по-високо естетическо равнище. В тази поезия е силен полъхът на революционната романтика и тя нарежда своя автор сред най-великите поети на човечеството - Байрон, Хайне, Пушкин, Петьофи, Мицкевич... Христо Ботев сътвори новаторска поезия, която сама стана начало на най-трайната традиция в българската литература - на нейната демократичност, национална самобитност и съзвучност на общочовешките хуманни вълнения.