Проф. Матанов: Рилският манастир е българска светиня, сръбските претенции са неоснователни

Рилският манастир е светилище за българите и всички опити да се докаже, че той е сръбско духовно средище са неоснователни.

Това заяви в интервю за БГНЕС известният историк проф. Христо Матанов, специалист по средновековна българска и балканска история. Той е бивш директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996) и е автор на монографията „Югозападните български земи през XIV век“.

Тази седмица в сръбската преса се появиха твърдения, че Рилският манастир е бил важен сръбски духовен център. Тезата е на сръбския историк Джордже Боянич.

Проф. Матанов е категоричен, че няма нищо вярно в тези твърдения. Той посочва, че изданието, в което се появява тази информация не е сериозно и няма нищо общо със сръбските научни списания. „Причината за подобни писания е, че сърбите много ги боли, че повечето от техните средновековни манастири са останали в Косово“, заяви българският учен.

Самият той когато прочита информацията, публикувана от сайта на Боянич, изпитва три вида настроения, които бързо се сменят едно след друго. „Първото беше шок. Може ли сърбите да претендират за Рилския манастир, след като всички знаят, че Св. Иван Рилски е покровител на България. Второто беше насмешка, защото в сайтовете всеки може да пише каквото си пожелае, а третото да потърся грешките в публикацията на Боянич. Те са толкова много, че могат да бъдат изброени. Самият Боянич е „историчар“ и автор на една много кратка сръбска история, в която отделя по страничка на техните владетели“, сподели проф. Матанов.

Българският историк припомня, че западните български земи – Кюстендилската митрополия и Самоковската епархия – наистина стават част от сръбската Печка патриаршия в периода от 1555 г. до 1766 г. Тя е създадена от великия везир Мехмед Соколович, който е сърбин мюсюлманин. „Нека да напомни, че самият Паисий Хилендарски е роден в Самоковска епархия, , т.е. под сръбска църковна власт, но никой не казва, че той е сърбин. Нещо повече той е известен със своите филипики към сърбите“, посочи проф. Матанов.

По отношение на грешките в статията на Боянич една от най-фрапантните е неговото твърдение, че манастирът минава под сръбска власт след прословутата битка при Велбъжд през 1330 г. Същото така манастирът, който е построил сръбският властител Хрельо заедно с прословутата кула, е изгорял през 1832 г. и майстор Алексей Рилец строи нов. Единствено оцелява Хрельовата кула, но не е вярно твърдението, че в основата и има някакъв зазидан надпис, както твърди Боянич. Той се намира на самата кула и е изписан с тухли.

Твърдението, че българите са замазвали сръбските фрески също не отговаря на истината. Те не са замазани, а са избледнели с времето заради лошото качество на боите, но явно Боянич не е влизал в манастира и няма представа. „Никой не ги е замазвал и сръбските светци си стоят непокътнати“, заяви проф. Матанов.

Да и в Рилския манастир наистина се съхраняват стари сръбски книги и ръкописи, както и на български, гръцки и руски езици. В това отношение манастирската библиотека е много богата и дарявана от различни краища на света. „Монашеското братство на манастира се е състояло от българи, игумените са били българи“, категоричен е проф. Матанов.

По отношение на историята на двата народа през XIV век също не трябва да бъде сведена единствено и само до битката при Велбъжд, който българите начело с цар Михаил Шишман губят. Всички големи сръбски крали – Стефан Милутин, Стефан Дечански и Стефан Душан – са женени за български принцеси. Самият Душан разчита много на съюза си с Търновското царство на Иван-Александър, който му осигурява сигурен тил за настъплението срещу Византийската империя в земите на днешна Македония, които по това време са населени предимно с българи. По това време българската експанзия е насочена към Тракия.

„Цар Иван-Александър в добавките към хрониките и в своите грамоти пише, че българите са царували до Драч и по-нататък, т.е. той е имал усещането, че българите са владели Македония, но се отнася доста лежерно към сръбското завладяване на Македония. Ако погледнем картите дори и в най-голямото си териториално разширяване Сърбия не е кой знае колко по-голяма от България. Може би на равна нога с нея, а сега Сърбия е доста по-малка от България“, заяви проф. Матанов.

Рилският манастир е богато даряван не само от сръбските и българските владетели, но и от руските царе и османските султани. Проф. Матанов посочва един малко известен факт. Веднага след битката при Анкара от 1402 г. монасите успяват да се срещнат с един от неговите синове, който лагерува край Филипопол, и той издава ферман, с който потвърждава всички придобивки на манастира. А това е много важно в последващия период, защото благодарение на този документ монасите отбиват всички претенции на османските спахии за манастирските земи. „Рилският манастир е светилище за българите и всички опити да се докаже, че той е сръбско духовно средище са неоснователни“, категоричен е проф. Матанов. /БГНЕС