Проф. Петя Александрова: В театъра Татяна Лолова беше в лидерска роля

Татяна Лолова не би искала да гледаме по тъжен начин един естествен завършек на една щастлива кариера, защото тя имаше хубавата съдба да може много пълноценно да се реализира и в театъра, и в киното, и в телевизията, т.е. навсякъде, тя равностойно да може да представи различни страни от своя талант. Тя е най-популярна като една комедийна актриса, но също така е и изключително добра драматична актриса. Това каза в интервю за БГНЕС проф. Петя Александрова, кинокритик, сценарист и университетски преподавател.

Проф. Александрова коментира, че остава незабравимо участието ѝ във филми като „Топло“ и „Опасен чар“ и посочва особеностите, с които Лолова грабва зрителя.

„Съчетанието с един фалцет, който тя издига като глас, леко превзет и крайно ироничен създава една уникална нейна характеристика“, коментира тя и добавя, че заедно с фалцета, отличителен белег е пухкавата ѝ фигура и аристократизма, който притежава.

По думите ѝ именно това прави Татяна Лолова много подходяща за роли на дама или бивша такава от недоклана буржоазия, която тя е играла по време на социалистическия период.

„От друга страна тя имаше широк спектър от актьорски възможности. Моята първа среща с нея беше, когато я видях във филма „Птици и хрътки” и тя беше госпожа, заобиколена от едни къдрави, пухкави кученца, които кръжаха около нея и заемаше смело и безотговорно политическа позиция. И това беше толкова абсурдно и смешно в едни много ограничени години на стагнация”, продължава проф. Александрова.

Тук тя откроява и още един талант на бележитата актриса: „Същевременно ми се иска някак си да се отличи и нейният драматичен талант, защото тя не беше само комедийна актриса, макар и основно с това да я помнят. В театъра като комедийна актриса за мен са спомените, когато играе в „Женитба“. Връзката ѝ основно е с два театъра, най-вече със Сатиричния и за едни определени години с театър „София“, където тя игра в паметния спектакъл „Човекоядката“”, спомня си Александрова.

Проф. Александрова ни припомня и за превъплъщението на Лолова в ролята на Франческа, написана специално за нея от Константин Илиев в спектакъла на Маргарита Младенова.

„Той разказваше за нашето ужасяващо всекидневие с мутри, поръчкови убийства на 90-те години и тя там изигра една възрастна, ужасно мъдра, прозорлива и много тъжна жена в крайна сметка. Целият спектакъл се крепеше на нейната фигура“, обяснява преподавателят.

И продължава: „В киното, тя премина много смешно от пухкавите буржоазни дами в комедиите към баби. Там тя също беше изпълнена с чар. Всеки би искал да има точно такава баба – да го гледа, да го обгрижва с нейната слънчева мекота. Последната роля, която помня е в „Лили рибката“, където тя играе вещицата. Тя играе толкова ексцентрично, че пак ти се иска така да изглеждат те“, споделя Александрова впечатленията си.

Според нея умението на актрисата да превръща всеки образ в положителен привлича зрителите на нейна страна и това я прави особено привлекателна в сравнение с други по-остри комедийни актьори.

„В нея имаше дипломатичност, мекота и безкраен аристократизъм, които тя притежаваше и в живота. Един много ерудиран, много забавен, даже прекалено присъстващ човек, защото когато тя е в компания няма как да не бъде център на вниманието и да бъде обгрижвана, ухажвана и само подава на другите частично реплики, за да могат да партнират и тя да бъде в целия си блясък”, прави Александрова кратко описание на голямата актриса.

Тя е категорична, че Татяна Лолова е била еднакво добра и в театъра, и в киното.

„В театъра тя имаше по-големи роли, в киното тя участваше по-ансамблово, по в комуникация с останалите герои. Ако вземем „Опасен чар“ – звездата там е Тодор Колев, целият антураж на жените, които той ухажва и завлича по някакъв начин са поддържащи. Нейната функция във филмите беше по-скоро поддържаща, докато в театъра, тя си беше водеща – лидерска роля”, посочва Александрова.

По думите ѝ в лицето на Татяна Лолова губим това, че тя до последно беше в добра форма и на сцена.

„Поради напредването на възрастта част от актьорите, които помним като блестящи или са си отишли рано, какъвто беше случаят с Георги Парцалев, или към края на своя творчески път не са били в чак толкова добра физическа форма, като случая със Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев. Докато тя беше до последно в една блестяща форма, а и в този смисъл, това, което се случи е като рязко прекъсване на кариерата. Тя до последно беше на стреме”, заяви тя.

А по отношение на любимото на Лолова „Дуенде“, проф. Петя Александрова коментира, че той като е спектакълът на Валери Петров „Театър – любов моя“. „Той е за да покажеш всичко това, което обичаш – поезията, която обичаш, театърът, който обичаш, начинът, по който можеш да блестиш на сцената и фокусът да е изцяло върху тебе”, завършва професорът спомените и впечатленията си за голямата актриса. /БГНЕС