Равин Гавриел Алмоснино – спасителят на София от опожаряване

На 4 януари 1878 г. София е освободена от турско робство, градът е трябвало да бъде опожарен от отстъпваща османска армия, но по чудо е спасен. Имената на двама от неговите спасители се знаят от почти всички българи – вицеконсулите на Франция и Италия Леандър Леге и Виторио Позитано. Но има още една фигура, която е много малко известна, но изиграва ключова роля за спасението на София – равин Гавриел Алмоснино.

Неговата история разказва пред БГНЕС известният столичен фотограф Мони Франсес, който е пряк потомък на равин Алмоснино, чиито големи заслуги са признати от благодарните българи веднага след освобождението. Той е избран за първия равин на Княжество България на 8 октомври 1879 г.

Равин Гавриел Алмоснино и спасението на София

Равин Гавриел Алмоснино е роден през 1830 г. в Никопол, учи в Йерусалим и след това във Франция. През 1875 г. пристига в София, тогава в рамките на Османската империя, където е назначен за равин.

„Той много бързо успява да се вплете в еврейската общност в София, която е била около 1/3 от града. В София по това време живеят три общности – българска, еврейска и турска, които са били разпределени почти поравно. Градът е наброявал между 15 000 и 19 500 души преди освобождението. Еврейското население е наброявало 1200 семейства, които са се занимавали предимно с търговия и занаяти. Гавриел Алмоснино оглавява еврейската общност и с много голяма вещина я ръководи, а тя от своя страна има пълно доверие в него“, разказа Мони Франсес.

В края на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), когато руските войски настъпват към София, се получава заповед градът да бъде опожарен. На специална среща са поканени представители на религиозните общности – мюсюлманската и еврейската, но без българската, както и на консулите на Великите сили. „На нея вицеконсулите на Франция и Италия Леандър Леге и Вито Позитано се обявяват категорично против опожаряването на София. От еврейска страна е присъствал равинът Алмоснино. Българите по разбираеми причини отсъстват“, заяви Мони Франсес.

Създател на първата противопожарна бригада

Равин Алмоснино е създател на първата доброволна противопожарна бригада в София. В нея той кани местните евреи. Те нямат никаква представа как да действат, но решават да спасят града, знаейки, че има заповед да бъде опожарен. „В този момент се намесва Вито Позитано. Оказва се, че преди да стане дипломат, той е бил ръководител на пожарникарската бригада в родния си град. Той е назначен като такъв заради заслугите си в батальона на Гарибалди“, разказа Мони Франсес.

София е спасена от пожара, който е запален от паравоенните отряди башибозук. „Докато те са палели къщите, след тях са вървели евреите със своите каруци с бидони с вода и са гасели. София и нейните жители са спасени от пожара. Самият равин посреща руските войски на входа на София“, заяви фотографът.

Строител на съвременна България

След Освобождението, през 1879 г., се свиква Учредителното събрание. и след него Първото Велико народно събрание, които изработват Търновската конституция и избират княз Александър I Батенберг (1879-1886 г.) начело на младото княжество. Равин Алмоснино е поканен да представлява еврейската общност в тях. „Заради неговите умения да комуникира и чудесните впечатления, които остава у хората, както и заради заслугите му, той е предложен за равин на България. Гражданите на новоосвободената държавата са категорични, че той много е помогнал за спасяването на София“, разказа Франсес.

След като се пенсионира като главен равин, заминава за Йерусалим, където умира през 1890 г.

Заслужено признание

Мони Франсес по много странен начин научава историята на своя велик родственик, който е негов пра-пра-прадядо. „Брат ми започна да учи в 32 руско училище в София. Като негов по-голям брат отидох да го взема от училище един ден, и докато чаках в коридора, видях плакат с имената на великите българи. Започнах да го разглеждам, и там до Левски и Ботев беше и името на равин Алмоснино. То стоеше много странно и попитах след това баща ми кой е този човек. Той ме заведе при баба ми, която ми разказа, че това е нейният прадядо, който е създател на първата доброволна противопожарна бригада в София“, разказа фотографът.

Днес той е доволен, че имената на спасителите на София не са забравени и почитта към тях е събрана на няколко улици и площади, които са кръстени на тях.

„Хубаво е, че в София всички тези имена – Леге, Позитано, Гарибалди и Алмоснино са един до друг като имена на улици и площади. Площадът пред хотел Рила между улиците „Леге“ и „Позитано“ носи името на равин Алмосино. Решението да бъде кръстен така е взето преди 23 години, но едва миналата година беше поставена табела“, сподели пред БГНЕС фотографът Мони Франсес. /БГНЕС