Страстната, Велика седмица – последни дни от земния живот на Господ Иисус Христос.
Евангелие от Матей 21: 18 – 22
Евангелие от Марк 11: 25 – 26
БЕЗПЛОДНАТА СМОКИНЯ
А на сутринта, като се връщаше в града, огладня: и видя край пътя една смокиня, отиде при нея и като не намери нищо, освен листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод вовеки. И смокинята веднага изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как така веднага изсъхна смокинята? А Иисус им отговори: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, което бе извършено със смокинята, но и ако на тази планина кажете: вдигни се и се хвърли в морето, – ще бъде; и всичко, което поискате в молитва с вяра, ще получите. И когато се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да ви прости прегрешенията. Защото, ако вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да ви прости прегрешенията.
Молитвата е висша проява на нашата свобода и достъп до Него, тъй като общуването с Него може да е по всяко време, а мястото на взаимното ни общуване е нашето сърце. В молитвата си ние не разказваме на незнаещия за нашата тревога, а молим помощ за нея от Знаещия. И в това се изразява голямата разлика между споделянето и молбата към родители, приятели, близки от една страна и молитвата към нашия Господ Бог от друга. Православният християнин освен на Господа, се моли още на св. Богородица и на просиялите в светостта си мъже и жени. Молитвата е и познание, защото чрез нея осъзнаваме факта, че Бог участва във всичко, което се случва в живота ни. Тя е своеобразен непрестанен диалог с Бога, защото чрез нея ние не само се обръщаме към Него за помощ и подкрепа, но и получаваме отговор, който винаги е навременен и съобразен с нуждите ни така, че да съдейства за спасението ни. Божията подкрепа и помощ ни изпълват с благодарствени молитви. Чрез поклона пред иконата и целуването й по време на молитвата ни, освен духа ни, участва и тялото ни. Една от най-широко използваните молитви, които всекидневно мълвим било наум, било на глас, е Молитвата Иисусова: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния/грешната.“ Тази форма на молитва ни е завещана от исихазма (от грц. ήσυχια покой, безмълвие, уединение), учение, което богословите наричат „сърцето на православието“. По нашите земи през 14 век то добива широко разпространение чрез делото на св. Григорий Синаит, който с подкрепата на цар Иван-Александър организира монашеско общежитие в Странджа планина. Исихасти са били нашите духовници-водачи от края на Второто българско царство св. Теодосий Търновски, св. Ромил Видински, св. Патриарх Евтимий Търновски, св. Митрополит Киприян Киевски. Иисусовата молитва е наречена още „умна молитва“, тъй като непрестанното й повторение води молещия до състояние на равновесие между ума и сърцето, т.нар. умо-зрение, при което човек е в състояние да види Божествената светлина. Богословите подреждат молитвите така: 1.изпросващи (измолващи), благодарствени и славославящи; 2. вътрешни (произнасяни наум) и външни (произнасяни на глас); 3. лични (частни) и обществени (публични). За различните случаи в нашия живот православната ни Църква е събрала молитвите в книга, наречена Молитвослов.
Евангелие от Марк 11: 15 – 19
ИЗГОНВАНЕ НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА
Дойдоха в Йерусалим. Иисус, като влезе в Храма, започна да пъди продавачите и купувачите в него; и прекатури масите на сарафите и пейките на гълъбопродавците и не позволяваше да пренесе никой през Храма какъвто и да е съд. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Му ще се нарече дом молитвен за всички народи“?, а вие го направихте разбойнишки вертеп. Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. А когато се стъмни, Той излезе вън от града. /БГНЕС
----------------------
Соня Зафирова, философ. Текстът, който е предоставен специално на БГНЕС, е част от книгата „Христовата светлина просвещава всички“, която предстои да излезе.
