Ражда се Търновската конституция

В старопрестолния град Търново от 10 февруари до 16 април 1879 г. заседава Учредителното събрание и се изработва Търновската конституция – основният закон на Третата българска държава.

През 1878 г. на картата на Европа след 500 години турско робство се появява България. Според решенията на Берлинския конгрес новосъздадената държава, макар и силно орязана териториално от Великите сили, трябва да има свой Основен закон. В Търново е свикано Учредително народно събрание /УНС/. Депутатите са избрани по система, изработена и предложена от руските власти, която обхваща избор, подбор и директно назначаване. Така 230 представители на нашия възрожденски елит влизат в УНС. На тях е поверена мисията да изградят темелите на младата държава. Мисия, с която те се справят с достойнство.

„Това е знаково място за историята на Третата българска държава“, заяви пред БГНЕС екскурзоводът Румяна Павлова от Музея на Възраждането и Учредителното събрание във Велико Търново, показвайки залата, в която са работили депутатите.

„Залата едно към едно наподобява някогашната зала, в която са заседавали първите народни избраници. В нея за около два месеца от 10 февруари до 16 април 1879 г. заседава Учредителното събрание. През това време първите ни депутати с много разум, с много сърце работят неуморно и създават основния закон на новата българска държава. Ражда се Търновската конституция, която с това име остава в нашата история“, разказа тя.

Търновската конституция е с изключително демократичен характер за времето си – ХIX век.

„Депутатите са използвали като модели няколко европейски конституции, които са действали. Това са румънската, гръцката, белгийската и сръбската“, заяви Румяна Павлова.

Нейният демократизъм се изразява в това, че тя възстановява свободата на личността, осигурява задължително и безплатно основно и средно образование, дава свобода на печата, словото и правото на сзружения, предоставя избирателно право на всички мъже, навършили 21-годишна възраст, осигурява се неприкосновеност на частната собственост.

„Търновската конституция узаконява разделението на трите власти – законодателна, съдебната и изпълнителната. България се превръща в конституционна монархия. Според основния закон няма съсловия, нашият парламент е еднокамерен“, заяви Павлова.

Търновската конституция остава в сила до 1947 г., когато след падането на монархията е отменена. /БГНЕС