Румен Жерев: Правете Париж, а не война

Имам желание моята фотография да бъде като противомярка срещу тези насилия, на които сме свидетели не само в Париж, но и в Швеция и Германия.

Това заяви в интервю за БГНЕС фоторепортерът Румен Жерев, който откри най-новата си фотографска изложба, чрез която се стреми да покаже истинското лице на Париж такова, каквото го е видял преди 21 г., каквото вярва, че е и днес.

„Преди два месеца, когато гледах тези тревожни репортажи от Париж – арабските бунтове, и се сетих да се разровя в своя архив, и намерих снимки от двете мои пътувания до Париж през декември 2002 г. и март месец на следващата година“, разказа Жерев.

И през зимата на 2002 г., и през пролетта на 2003 г. фоторепортерът прекарва по една седмица във френската столица. Той се разхожда из Париж със своите домакини – Борислава Симова, наскоро станала парижка снаха, и нейния съпруг. „И навсякъде гледах млади хора се целуват и се милват – и на Монмартър, и в Люксембургската градина, и в Латинския квартал. Инстинктивно започнах да вдигам фотоапарата на всяка такава картина. Дори в един момент взех да се шегувам с Боби Симова и казвам „не ти ли приличам така на воайор“, добави Жерев по повод шарената картина, която се разкрива пред него от различни хора, сред които китайци, японци, араби, цветнокожи.

Фоторепортерът сподели, че свекървата на Симова една вечер споделя много истински неща: „Векове наред Франция е експлоатирала своите колонии, дойде време да връщаме жестовете. И затова сега и от Мароко, и отвсякъде идват в Париж, дават ти гражданство, жилища, но това, което го виждам напоследък просто не е логично, защото Париж не заслужава такова отношение от тези, които Франция е приютила, дала им е не само бит, дала им е образование, дава им всичко от поколения назад.“

Фотографската изложба включва 40 снимки, направени именно през онзи останал така жив в спомените на Румен Жерев период. Умишлено той не е включил в нея снимки, които са чисто репортерски, като например как хората разглеждат Лувъра и пр., а акцентира върху улицата, хората, най-вече върху любовта и визията на младия французин.

Влияние върху любовта му към Париж оказват разказите на писателя Ърнест Хемингуей, които Жерев чете. „Като млад той живее в Париж. Забележителното е, че през 1919 г. той завършва войната ранен. Отива си в Америка, лекува се и се връща през 1921 г. със своята първа жена и живее 6 г. в Париж, и по неговия си неподражаем начин разказва за кафенетата, как е писал разказите си там, на маса, неговите срещи, абсурдни за някои разговори със Скот Фицджералд, с неговата съпруга Зелда. И това ми е било основата, за да насоча по този на-чин камерата си към хората в Париж“, обясни той вдъхновението си.

Сменяйки само една дума от прословутата фраза на хипитата, фоторепортерът призова „Правете Париж, а не война“. „Това е и моето желание, въпреки че виждаме в световен ма-щаб какви неща стават, но дано забравим войните час по-скоро“, заключи Жерев.

Изложбата с фотографии на Румен Жерев беше представена тази вечер в Клуба на фоторепортера в столицата, а ученици от Френската гимназия изпълниха знаменити френски шан-сони пред публиката. /БГНЕС