Сивият кардинал на италианската политика

В лабиринта на италианската политика Силвио Берлускони беше най-добрият посредник - човек, който съчетаваше бизнеса и обществения живот както никой друг, пише Би Би Си.

Неговата пламенна личност се хареса на италианските избиратели, които продължиха да го подкрепят въпреки обвиненията в корупция и двуличие.

Четири пъти той е избран министър-председател и всеки път, когато изглежда, че политическата му кариера е приключила, той успявава да опровергае критиците си и да се завърне на върха.

Девет години след като му беше забранено да заема публични длъжности заради данъчни измами, той се завърна в парламента, избран за член на Сената на Италия, преди да навърши 86 години през септември 2022 г.

Често обаче личният му живот - пристрастието му да се обгражда с красиви млади жени и последвалите сексуални скандали, става повод за заглавия по целия свят.

Берлускони, който почина на 86-годишна възраст, беше медиен магнат, собственик на футболен клуб и бизнесмен-милиардер, който никога не се отказа от политиката и десетилетия наред помагаше за формирането на образа на Италия.

Миланският магнат

Силвио Берлускони е роден в семейство от средната класа в Милано на 29 септември 1936 г. и израства в село извън града по време на Втората световна война.

Още от ученическите си години той демонстрира способност да прави пари. Докато учи право в университета, той свири на контрабас в студентска група и си създава репутация на певец, работейки в нощни клубове и на круизни кораби.

Първият му опит да използва вродения си чар в бизнеса е като продавач на прахосмукачки и на есета, написани за негови съученици.

След дипломирането си започва да се занимава със създаването на собствената си компания „Edilnord“, която изгражда огромен жилищен комплекс в покрайнините на Милано, макар че източникът на финансиране на проекта е някаква мистерия.

През 1973 г. предприемачът открива местна компания за кабелна телевизия, наречена „Telemilano“, за да осигури телевизия в имотите си.

Четири години по-късно Берлускони вече притежава още две телевизионни станции и централно студио в Милано. До края на десетилетието той създава холдингова компания „Fininvest“, която да управлява бързото разрастване на бизнес делата му.

В крайна сметка тя става собственик на „Mediaset“ - най-голямата медийна империя в Италия и собственик на най-големите частни радиостанции в страната, както и на най-голямото италианско издателство „Mondadori“.

Към момента на смъртта си той е един от най-богатите хора в Италия със семейно богатство, възлизащо на милиарди долари. Всички негови деца - Марина, Барбара, Пиер Силвио, Елеонора и Луиджи, участват в управлението на бизнес империята му.

Част от това богатство е използвано за задоволяване на личните му интереси, включително спасяването на родния му футболен клуб "Милан" от фалит през 1986 г.

Тази инвестиция се изплаща три десетилетия по-късно, когато през 2017 г. той продава клуба на китайски инвеститори за 740 млн. евро.

Магнатът не се отказва от футбола, като по-късно купува футболен клуб "Монца" и се радва на издигането му до висшата лига Серия А за първи път в историята му.

Политическа власт и корупцията

Забележителната способност на Берлускони да се изправя многократно пред съда и да запазва популярността си в политиката е ненадмината.

Той често се оплакваше от виктимизация, особено от страна на прокурорите в родния му Милано, като веднъж заяви, че за 20 години се е явил на 2500 съдебни заседания в 106 процеса.

Обвиненията през годините включват присвояване, данъчни измами и счетоводни измами, както и опит за подкупване на съдия. На няколко пъти Берлускони беше оправдан или присъдите му бяха отменяни.

Противоречията около него бяха изключително публични и оформяха обичайния пейзаж през цялата му политическа кариера. Едва през февруари 2023 г. той беше окончателно оправдан за подкупването на свидетели, които да лъжат за прословутите партита "бунга бунга", които е организирал във вилата си като министър-председател.

30 години по-рано, през 1993 г., той основава своя собствена политическа партия и в рамките на една година се издига на власт.

Използвайки ентусиазма си към футбола, той кръщава партията си на рефрен на привържениците – „Forza Italia“ (Напред, Италия). По онова време след скандал, засегнал дясноцентристката партия в Италия, се появява вакуум във властта и Берлускони предлага на тези избиратели алтернатива, която не е лява.

Мащабна рекламна кампания по собствените му телевизионни канали му помага да спечели изборите през 1994 г.

Новият му апетит към политиката обаче се възприема като опит да избегне обвинения в корупция, след като няколко негови предприятия са въвлечени в разследването.

Той обаче отхвърли тези твърдения. "Не ми е необходимо да встъпвам в длъжност заради властта. Имам къщи по целия свят, изумителни лодки, красиви самолети, красива съпруга, красиво семейство. Аз правя жертва."

След като дойде на власт, правителството на Берлускони прие закон, който даваше на него и на други високопоставени обществени фигури имунитет срещу съдебно преследване, докато заемат поста, но по-късно той беше отхвърлен от Конституционния съд.

Кралят на завръщанията на бял кон

Първата коалиция на Берлускони просъществува само няколко месеца - отчасти поради търкания между различните партии в нея, както и заради обвинението на Берлускони за предполагаеми данъчни измами, повдигнато от съда в Милано.

Той губи изборите през 1996 г. от левицата, но политическата му кариера едва започва.

През 2001 г. Берлускони се завръща като министър-председател, начело на нова коалиция, известна като "Дом на свободите". Основната идея на предизборната му кампания е обещанието да направи „основен ремонт“ на италианската икономика, да опрости данъчната система и да повиши пенсиите.

Но финансите на Италия страдат в условията на влошаваща се световна икономика и Берлускони не успява да изпълни обещанията си. През 2006 г. той губи от левицата, но през 2008 г. отново печели.

Остава начело на италианската политика до 2011 г., която се оказва една от най-трудните му години.

По време на дълговата криза в еврозоната разходите по заемите на Италия се покачват. Премиерът губи подкрепа и е принуден да подаде оставка, след като губи парламентарното си мнозинство.

Същата година Конституционният съд отменя част от закона, който дава на него и на други висши министри временен имунитет.

В края на 2011 г. Берлускони вече не е на власт. През октомври 2012 г. е осъден на четири години затвор за данъчни измами и му е забранено да заема публични длъжности. Берлускони обявява, че е невинен и говори за "съдебен преврат".

Но по това време той вече е навършил 75 години и вместо това му е наложен общественополезен труд. Работи по четири часа седмично с възрастни пациенти с деменция в католически старчески дом близо до Милано.

Освен това му е забранено да заема публични длъжности - забрана, която продължава няколко години до следващото му завръщане.

Партита „Bunga-bunga“ и публичен личен живот

Извън политиката, Берлускони попада в заглавията на вестниците заради личния си живот, който често е много публичен.

Пламенният министър-председател не крие, че харесва по-млади жени. Последната му партньорка, партийната му колежка Марта Фашина, е с повече от 50 години по-млада от него. Известно е, че той възползва от възможността за трансплантация на коса и пластична хирургия, за да изглежда по-млад.

Запознава се с втората си съпруга, Вероника Ларио, след като тя играе топлес в една пиеса. Тя неведнъж е изразявала публично разочарованието си от поведението на съпруга си по отношение на млади жени.

Ларио подава молба за развод, след като съпругът ѝ е заснет на партито за 18-ия рожден ден на модела Ноеми Летиция.

Най-значимият му скандал са предполагаемите "бунга-бунга" партита във вилата му, на които са присъствали момичета от шоубизнеса - история, която завършва с присъда за плащане на секс на непълнолетна проститутка.

В крайна сметка стана ясно, че през 2010 г. Берлускони, докато е бил министър-председател, се е обадил в полицейски участък и е помолил за освобождаването на 17-годишната Карима Ел Махруг, по прякор „Руби“, която е била задържана за кражба. За нея също така се съобщава, че е била гост на партитата "бунга-бунга".

Италианските медии съобщават, че министър-председателят е заявил, че момичето е племенница или внучка на президента на Египет и той се опитва да избегне дипломатически скандал.

През 2013 г. Берлускони е признат за виновен, че ѝ е плащал за секс и е злоупотребявал с властта си, но това решение е отменено през следващата година.

От своя страна Берлускони винаги е отхвърлял твърденията, че е плащал на някоя жена за секс, като според него това е "пропускане на удоволствието от съблазняването". Но също така признава, че "не е светец".

Forza Italia още веднъж

Засегната от проблеми с националния бюджет и въвлечена в скандали, партията на Берлускони "Народ на свободата" се представя зле на местните избори през 2011 г., като губи Милано - родния му град и център на властта.

Но опитният политик остава популярен и на националните избори през 2013 г. не му стига само 1% до победата. В крайна сметка партията му се разпада и Берлускони я възстановява под първоначалното ѝ име "Форца Италия".

Между изборните поражения и забраната да заема публични длъжности заради присъдата му за престъпление по това време изглежда, че политическата му кариера е приключила.

Въпреки това "Форца Италия" се класира на трето място на изборите през 2018 г. с името на Берлускони, изостанала от популистката и антисистемна "Пет звезди" и десния партньор на "Форца Италия" в изборите - "Лигата".

Берлускони обещава да "подкрепи лоялно" усилията на лидера на Лигата Матео Салвини да състави правителство - но Лигата избира да управлява без Форца Италия.

За пореден път изглежда, че политическата кариера на Берлускони е към своя край. Но през 2018 г. съдът постановявда, че той отново може да се кандидатира за обществена длъжност - обявявайки го за "реабилитиран".

Решението идва твърде късно за изборите през 2018 г., но през 2019 г. вечният победител Берлускони съобщава, че ще се кандидатира за Европейския парламент. Като водещ кандидат в листата на своята партия той лесно печели място в Европейския парламент.

Три години по-късно той отново е избран в италианския парламент, а неговата "Форца Италия" е младша партия в дясната коалиция на Джорджа Мелони.

Обществена икона

С прибраната си назад тъмна коса и бурни скандали Берлускони винаги е бил разпознаваема личност.

Той също така се прочу със съмнителното си чувство за хумор след редица гафове на високо равнище. Веднъж той намеква, че германски евродепутат би бил добър пазач на концентрационен лагер, а друг път твърди, че Мусолини всъщност е бил благ лидер.

Берлускони определя тези изказвания като шеги. Въпреки това той е дългогодишен приятел на Владимир Путин и обвинява Украйна за руската инвазия, докато собственото му правителство твърдо подкрепя Киев.

Вероятно участието му в почти всички аспекти на италианския живот е това, което най-много разгневява критиците му - особено медийната му империя, която според мнозина му е дала несправедливо предимство на изборите.

Многото италианци, които са гласували за него, смятат, че успехът му като бизнес магнат е доказателство за неговите способности и причина той да управлява страната.

Самият Берлускони отхвърля твърденията, че смесването на бизнеса и политиката е било по-полезно за него лично, отколкото за Италия като цяло.

"Ако грижейки се за интересите на всички, аз се грижа и за своите собствени, не може да се говори за конфликт на интереси", казва именитата фигура. /БГНЕС