Свиленград - от античността през моста до бубарството и казината
В непосредствена близост до най-голямата и най-натоварена сухопътна граница на Европейския съюз - ГКПП Капитан Андреево се намира Свиленград, градът чийто исторически корени са свързани с древната цивилизация на траките, предаде репортер на БГНЕС.
Траките са един от най-многолюдните народи в Европа през І хил. пр. Хр. и обитават обширна територия в източната половина на Балканския полуостров. В края на VI в. пр. Хр. Терес успява да обедини повечето от племената в голямото Одриско царство, от Мраморно море на юг до устието на река Дунав на север. Централната част на държавата е разположена в земите около реките Марица и Тунджа (Хеброс и Тонзос). B средновековните карти има сведения за тракийско селище Скамбрия. Учени сочат, че то лежи в местността Хисар, днес разположена в чертите на Свиленград. Селищната могила е част от недвижимото културно наследство с национално значение от 1968 г., но все още е непроучена. В нея са открити оброчна плочка на тракийски конник, бойни брадви, железни върхове на копия, монети. На карти от османския период селището е обозначено заедно с името Кьопрю, т.е. Мустафа паша Кьопрюлю.
Тук се намира и единствената скална триконхална кръстокуполна църква в България - на 3 км от с. Михалич. Най-вероятно издълбана в смутните времена на IX-X в. от монаси-отшелници. Тя е разположена под камениста тераса в местността Ай Пандо (Свети Пантелеймон), 14 стъпала водят надолу в същинската църква, висока 6 м. Куполът е с диаметър 5,5 м и сякаш зидани колони го крепят. По стените се стичат капки от лечебна вода, с която посетителите мажат очите си. На една от стените е издълбан кръст с разширени рамене, по колоната вярващите лепят монети за здраве.
За тази църква има много легенди. Една от тях разказва за подземен тунел, който я свързва с манастира „Св. Троица" , където се криела Света Богородица след раждането на Христос. Популярно е вярването, че две змии пазят входа й от зли хора и помисли.
Марица, Мерич, Еврос - три имена на една и съща река, преминаваща през територията на три държави. Това е най-голямата българска река в обсега на Беломорския отточен басейн, извира от Рила планина, а през Капитан Андреево напуска страната, събира водите на Арда и Тунджа и се влива в Егейско море при гр. Енос. През античността реката е почитана като божество, ако се съди по намерените монети, на които Марица е изобразена като коронован дългобрад мъж, заобиколен от житни класове - символ на плодородието и изобилието. Реката е не само търговски път, но и символ на една развиваща се икономика и цивилизация. Марица е важен речен път през античността, средновековието и в годините на османското владичество за развитие на търговията по българските земи с Одрин и чрез пристанището Енос с Цариград и европейските страни.
Един от символите на града е "Старият мост", както днес го наричат жителите на Свиленград. В миналото е наричан "Мостът на Мустафа паша". Той е дълъг близо 300 метра. Съставен е от 21 свода с най-голям отвор 18 м. Мостът е със ширина от шест метра. Изграждането му става в периода 1512-1529 г. По средата е поставена е поставена мраморна барелефна плоча с османски със следния надпис: "Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша – Бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело".
В Свиленград основният поминък на местните жители е бил бубарство и копринарство. Точно затова през 1874 г. възрожденският учител Петър Станчов от Велико Търново нарича Мустафа паша град Свилен. Официално градът започва да носи това име след освобождението си от османска власт на 5.Х.1912 г. Решението на новия Градски общински съвет е вписано в Протокол от 13.X.1912 г. Това е и единственото място в страната, занимаваща се само с пашкулопроизводство. В период на икономическа криза те затварят цикъла на производство от бубеното семе до копринените тъкани. През 1925 г. изграждат модерна сушилня с капацитет 13 000 кг сурови пашкули на денонощие и складове. Терен от 11 155 кв.м. дарява общината, кооперацията тегли кредит от 3 млн. лв. До 1929 г. продават пашкулите на престижна търговска компания в Цюрих, Швейцария. Реколти 1930 и 1931 г. изнасят на международната търговска борса в Милано.
В непосредствена близост до "Стария мост" се намира паметникът на генерал-лейтенант Никола Иванов възпитаник на Военното училище в София и на Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Той дава своя принос в защитата на Съединението на България и за победата в Сръбско-българската война през 1885 г. Като началник на Генералния щаб /1894-1896 г./ и военен министър /1896-1899 г./ ръководи създаването на уставите и практическото изграждане на въоръжените сили на България. Теоретик в областта на военната стратегия и тактика. Един от авторите на военно-отбранителната политика на държавата. През Балканската война е командир на Втора българска армия, която след решителните боеве на връх Курткале /дн. Шейновец/ освобождава Свиленград на 5 октомври 1912 г, а до март 1913 г. установява щаба си в Свиленград и тук разработва плана за овладяването на смятаната за непревземаема Одринска крепост. Един от създателите на Българската армия, основоположник на най-младата сред най-значимите военни школи на новото време - българската. Делата му го нареждат сред най-видните военачалници в Европа от първата половина на ХХ век.
Българската бойна авиация се ражда край Свиленград. Тук през Балканската война е сформирано 1-то аеропланно отделение, построено е първото българско военно летище в местността Малките ливади. От Свиленград са осъществени всички първенства на българското военновременно авиационно дело. На 16.X.1912 г. поручик Радул Милков - пилот, и поручик Продан Таракчиев- наблюдател, извършват първото в историята на бойната авиация разузнавателно летене над град Одрин. Световните телеграфни агенции съобщават, че от летище "Мустафа паша" е излетял първият боен самолет. Тук бойната ни авиация дава и първата си жертва: поручик Христо Топракчиев загива при облитане на 19.Х.1912 г. Погребан е с почести в Свиленград. Днес в близост до гроба му в градския парк, се извисява паметникът на летеца. В сградата на общината в негова памет е оформен музеен кът с макет на самолет „Блерио X“, с който е летял.
Мраморен паметник увековечава летище „Мустафа паша“ и лобното място на героя, което попада в защитена местност с находище на блатно кокиче.
Патриархът на българската литература Иван Вазов идва в града край Марица през 1872 г. като Главен учител в Общото класно мъжко училище. Мисията на 22-годишния даскал е да разпространи знанието, за да разбуди българското население и да се бори с гъркоманството. Той с особена любов преподава българска история. Веднъж седмично води учениците си на разходка край реката. Бъдещият народен поет се сприятелява с младежите, бързо печели уважението на каймакамина и на турските власти, но младият учител е принуден да напусне града на следващата година, защото обичал да пее бунтовнически песни с учениците си край Марица. Макар и за година престой младият Вазов оставя трайни спомени сред местното население. На 19.Х.1912 г. Общинският съвет на новоосвободения Свиленград нарича на негово име улицата, водеща към училището. През 1913 г. в знак на признателност към жителите поетът им посвещава стихотворението „На Свиленград“. Години по-късно композиторът Ал. Текелиев пише музиката, а Дамският камерен хор с хормайстор М. Шолианова записва в студио „Балкантон" песента, която става своеобразен химн на града.
Днес Свиленград е с добре поддържана инфраструктура. Основният поминък на града е свързан с обслужването на огромния трафик, който минава на близо - границата на ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле и гигантският паркинг за тирове. При разговора с всеки един от жителите на града обаче задължително се споменава и един специфичен бизнес - казината. Те са огромни и са няколко. Разбира се до тях или в непосредствена близост има и големи хотели. Турците са основните посетители на казината. От време на време идват и гърци. Външната реклама - билбордове и рекламни пана са превзети от хазарта. Очевидно търговията ще продължи да бъде основният поминък за местните хора. От двете страни на границата се виждат огромни строежи. От управата на града и областта зависи дали средствата ще се използват само за мита за печеленото на лесни пари или ще инвестира в трайното развитие на икономиката на града. /БГНЕС