Цочо Билярски: Братя Миладинови откриват български православен параклис в затвора

По време на престоя си в турския затвор братята Димитър и Константин Миладинови откриват български православен параклис. Това заяви специално за БГНЕС историкът Цочо Билярски, който е бивш директор на Централния държавен архив /1993-1997 г./

Цочо Билярски участва в подготовката и издаването на двутомник, включващ „Събраните съчинения“ на двамата братя и „Българските народни песни“, по случай 160 години от тяхната мъченическа смърт. Двутомникът излиза от печат благодарение на пълната финансова подкрепа на известен български предприемач.

„Идеята за тяхното издаване възникна при един мой разговор с Димитър Томов, бивш директор на Университетското издателство и настоящ на „Български бестселър“. Първият том включи „Българските народни песни“. Предговорът към него бе написан от проф. Кирил Топалов, който направи един нов прочит. Аз трябваше да събера на едно място – стиховете на Константин Миладинов, статиите им в периодичния печат и тяхната кореспонденция. Подобно нещо не е правено до момента или е правено само частично“, посочи Билярски.

За съжаление, архивът на братя Миладинови не е известен. Когато Димитър Миладинов е арестуван от турците, защото е набеден за руски шпионин от гърците, е конфискувана цялата намерена документация. До ден-днешен тя не е открита в турските архиви, въпреки че са правени някакви макар и малки опити. Първите опити за това са направени през 20-те години още по времето, когато Симеон Радев е пълномощен министър. След това през 30-те години Панчо Дорев, който е бил близък с Исмет Иньоню, също получава допуск, но така и не открива нищо.

„Намерени са много интересни документи, но не разполагаме с такива за процеса срещу двамата братя“, заяви Билярски.

В „Събраните съчинения“ той е включил всичко, което са открили неговите предшественици – Никола Трайков, Никола Табаков, акад. Иван Снегаров и др.

„Събрах всичко, което е публикувано до момента в този том“, обясни Цочо Билярски.

Като особено ценна той отбелязва поезията на Константин Миладинов, която е не по-малко силна от българските народни песни.

„Той има около десетина-двайсет стихотворения, които са великолепни и трябва да се четат. Да се види как защитава българското в рода му и в народа на Македония.

Невероятна поезия, която той пише в родния си край и в Москва“, заяви историкът.

Друга много интересна част е кореспонденцията на двамата братя с най-големите български възрожденци, сред които е и Георги Раковски.

„Това е един нов извор за българската история, защото има нови поколения, които да го прочетат. Старите поколения наблягаха на Българските народни песни. В кореспонденцията може да се види и подготовката за съставянето на сборника. Димитър Миладинов събира песните и ги изпраща на своя брат в Москва. Той ги преписва на чисто и след това още веднъж на чисто, когато отива в Загреб при епископ Йосип Щросмайер. Много от песните са записвани на български с гръцки букви. От тяхната кореспонденция можем да извадим тънкости за тяхната работа“, заяви Билярски.

А самата кореспонденция между двамата братя, уви, също липсва. Най-вероятно и тя отлежава в турските архиви.

Цочо Билярски се натъква на един много интересен факт, докато работи преди години по архивното наследство на Захари Стоянов.

„Там излезе едно писмо на Никола Обретенов до него. Той лежи в същия затвор, в който са били хвърлени и братя Миладинови. Никола Обретенов е свидетел на това, което те са извършили в затвора. Димитър и Константин Миладинови откриват български православен параклис“, разкри историкът.

Според него все още не е казана последната дума за братя Миладинови.

„Но това, което може да се каже е, че те са български просветители, педагози, творци, отдали живота си за българщината“, подчерта пред БГНЕС Цочо Билярски. /БГНЕС