"Царската гара" в Казичене - на крачка от пълна разруха
Едно истинско бижу на архитектурата е напът да бъде окончателно загубено. Това не е първата подобна сграда, едва ли ще и последната, която отива в небитието заради държавно неглижиране, но със сигурност загубата на тази сграда ще отекне в следващите поколения, които ще се питат защо е допусната такава разруха, предаде репортер на БГНЕС.
Става въпрос за Царската гара в столичния квартал Казичене.
През 1906 г. на 9 км от София княз Фердинанд купува стария турски чифлик „Чардаклия“ от хаджи Боне Петров. По-късно купува и отделни парчета земя от селяни в околността и на оформилия се голям терен създава красив парк с дървета и храсти от цял свят. Там построява и дворец. Фердинанд е запален любител на орнитологията и решава да кръсти двореца на първата кацнала на покрива му птица. По това време типични за Софийското поле са враните и цяло ято кацат върху двореца. Така той получава името си „Врана“, наричан „Враня“ по време на социализма.
В двореца „Врана“ семейството на Фердинанд прекарва по-голямата част от времето си, там кани и чуждестранните си гости. За да не пътуват гостите прекалено дълго с файтон от Централна гара, ако слизат там, Фердинанд решава да построи гара, близо до двореца. Така в Казичене се появява малка гара, която става известна като „Царската гара“. Оттам теснолинейка отвежда гостите и царското семейство до двореца за не повече от 10 минути.
В миналото Царската гара в Казичене е била важна част от връзката на България с Европа. Построена в приказен виенски стил по времето на цар Фердинанд, "Царската гара" посреща и изпраща десетки знатни личности. Години наред оттам е пътувала теснолинейка до двореца Врана, с нея и гости на цар Фердинанд, а след това и на сина му Цар Борис III. Сред тях са английските крале Джордж V и Едуард VIII, немският кайзер Вилхелм II, императорът на Австро-Унгария Карл I, бащата на светската турска република Мустафа Кемал Ататюрк, княгиня Мария Павловна Мекленбургска. През септември 1934 г. на „Царската гара“ пристига и сръбският крал Александър Караджорджевич, само две седмици преди да бъде убит в атентат в Марсилия заради извършените от него престъпления срещу българите в Македония.
В завършения си вид „Царската гара“ представлява красива сграда във виенски стил, с основна част и две крила, с множество орнаменти по фасадата, прозорци във формата на арки, две козирки, чугунени колони, които крепят покрива и козирките, декоративни подпокривни корнизи, керамични подови плочки и множество други детайли и орнаменти. В специални ниши в уютния салон-чакалня има две кахлени печки, които се пускат през зимата. Обособяват се и специални места за царските карети, а през 30-те години чрез заварки е монтирана метална маркиза над южния вход на гарата – съвсем нова технология за това време.
Това е мястото, от което цар Борис ІІІ е започвал пътуванията си със собствения си локомотив, управляван от него.
От тази гара през 1908 г. Фердинанд ще отпътува за Велико Търново, където в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ на 22 септември е обявена Независимостта на България, а Фердинанд, дотогава княз на България, е провъзгласен за цар.
Оттук Фердинанд І напуска и завинаги България вечерта на 3 октомври 1918 г., деня на неговата абдикация, който прекарва в усамотение в наблизо разположената резиденция "Врана". Оттук по-късно и царица Йоана с невръстните цар Симеон и княгиня Мария Луиза са екстрадирани от България.
През 2009 г. тогавашният кмет на Казичене Антон Владимиров спасява гарата от разрушаване, след като по негова инициатива сградата е регистрирана като паметник на културата. До днес обаче за възстановяването ѝ не е предприето нищо и тя е оставена да се руши.
Днес, 14 години по-късно, бижуто от миналия век е напът да бъде изгубено - от сградата са останали изтърбушени прозорци, тухли и пробит покрив.
А през 1919 г. влакът „Ориент експрес“ минава точно през „Царската гара“ в Казичене - какво ли биха си помислили днес пътниците от подобен влак, ако случайно попаднат сред разрухата на едно време бляскавата Царска гара?/БГНЕС