Някога, когато селото е наброявало над 4 500 жители, обичаят се е изпълнявал край чешми и герани. Там се събират именици, моми, ергени и младоженци, които се къпят за здраве и плодовитост.
„Иванови влачуги”- влачугите идват оттам- дърпане и влачене към чешмата на момите и на ергените, да бъдат и те окъпани, и да им бъде пожелано, че през следващата година те са следващите младоженци! Нарича се най- вече за здраве, защото много хора в България носят това българско име!”, заяви Галя Личева, секретар на НЧ „Добра надежда 1896“.
„Имаме си Ивановци, популярно име, но и в Караисен има десетина дори!”, добави кметът.
И тази година край чешмата бяха окъпани именици за здраве.
„Дядо ми се казваше Иван и съм на негово име, по принцип Иван е име, което много има в Караисен. Прануваме Ивановден- по къщи, събираме се!”, сподели Иван Стойчев, който живее в Караисен.
80-годишният самодеец Александър Балканджиев не пропуска година, без да участва в ритуала. Той бе от първите, които се хванаха на хорото. „Ние имаме традиция Ивановите влачуги да си ги правим! Не се уплашихме от обстановката, ние сме кораво село тук!”, каза Александър Балканджиев.
През 1986 година „Иванови влачуги“ е отличен със седем златни медала на събора на народното творчество в Копривщица като уникален местен обичай. /БГНЕС