От години се наблюдава цикличност в случаите на опаразитяване. „Наблюдаваме нещо като бум обикновено в по-студените месеци – есента и зимата. Тогава, когато се носят повече шапки, шалове, на едно място се струпва много народ, предимно деца. Тогава са повече оплакванията от главови въшки, предимно от родителите“, посочи специалистът. Децата в детски градини, предучилищна възраст, начални класове и тези между 11 и 13-годишна възраст са най-податливи да хванат въшки.
„Проблемът в момента не е в ефективност на препарати – повечето от тях са клинично тествани и работят добре, унищожават със сигурност лазещите въшки, при повторно третиране и гнидите. Проблем е по-скоро това, че липсва донякъде здравна просвета и яснота как да се предпазим от нови и нови опаразитявания от въшки“, заяви Миткова. Това означава, че когато се разбере, че в детски колектив има един или два случая на деца с въшки, те трябва едновременно да се освободят от учебни занятия и да бъдат третирани със съответните препарати.
Обяснението защо момичетата по-често хващат въшки в сравнение с момчетата за биолога е просто – по-дългите коси, различни украшения по косата – шноли, диадеми, фиби. „Момичетата често сменят тези принадлежности, дават си ги едно на друго, а е много важно човек да ползва само свои принадлежности, свои кърпи, шапки, шалове – такива неща не трябва да се разменят между децата. Въпреки това до голяма степен е неизбежно по време на игра, ако едно дете е с въшки да не зарази и другите, затова е важно всеки ден, прибирайки се от училище родителят да прегледа детето, за да се открие проблемът навреме”, съветва Миткова. Тя обясни, че обикновено се предават единични бройки въшки – една-две, не изведнъж много, но до седмица могат да станат и много, могат, да станат и 20.