Вселената е почти два пъти по-стара, отколкото се смяташе досега, според ново проучване, което оспорва водещия космологичен модел.
Експерти от Университета в Отава са разработили нов модел и твърдят, че Големият взрив се е случил преди 26,7 млрд. години. Това е почти два пъти по-отдавна от предишните оценки, според които нашата Вселена датира отпреди 13,7 млрд. години, съобщава „Дейли мейл“.
Новоразработеният от нас модел удължава времето за формиране на галактиките с няколко милиарда години, което прави Вселената на 26,7 милиарда години, а не на 13,7, както се смяташе досега - казва професор Раджендра Гупта, автор на изследването.
Досега учените изчисляваха възрастта на нашата Вселена, като изучаваха най-старите звезди въз основа на червеното отместване на светлината, идваща от далечни галактики. През 2021 г. те стигнаха до възраст от 13,797 милиарда години за нашата галактика въз основа на този модел.
Много експерти обаче са озадачени от съществуването на звезди, които изглеждат дори по-стари от тази възраст. Например, Метузела, звезда в съзвездието Везни, се оценява на възраст между 13,65 и 15,25 милиарда години. Освен това космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" е открил няколко ранни галактики, които изглежда са в напреднал стадий на еволюция.
Професор Гупта твърди, че предишният модел, основан на червеното отместване на светлината, е "осатарял".
„Като се позволи на тази теория да съжителства с разширяващата се Вселена, става възможно червеното отместване да се интерпретира отново като хибридно явление, а не като явление, дължащо се единствено на разширяването“, обяснява той.
Вместо това професор Гупта твърди, че трябва да въведем идеята за еволюиращи "свързващи константи". Константите на свързване са фундаментални физически константи, които управляват взаимодействията между частиците.
Идеята е изказана за първи път от Пол Дирак през 1928 г., който предполага, че тези константи могат да се променят с течение на времето.
Според професор Гупта, ако се допусне, че те могат да се развиват, времевата рамка за формирането на ранните галактики, наблюдавани от космическия телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" при големи червени отмествания, може да се разшири от няколкостотин милиона години до няколко милиарда години.
Той също така предполага, че традиционното тълкуване на "космологичната константа", която представлява тъмната енергия, отговорна за ускореното разширяване на Вселената, се нуждае от преразглеждане.
Вместо това той предлага константа, която да отчита еволюцията на константите на свързване.
Тази промяна в космологичния модел помага да се реши загадката с малките размери на галактиките, наблюдавани в ранната Вселена, като позволява по-точни наблюдения, добавя той в изявление. /БГНЕС
