"Най-голямото ми предположение е, че Путин ще спре на сегашната линия на контрол и ще се опита да задържи нещата там, за да избегне ескалация", казва Сам Грийн, професор по руска политика в Кралския колеж в Лондон. "Но той ще остави отворена възможността да продължи, за да поддържа натиска".
Ново статукво
Руските държавно контролирани медии вече отбелязаха признаването на двата региона като победа за Москва, докато през последните седмици Путин успя да изведе опасенията си за сигурността на първо място в дневния ред на Запада.
Над едночасовата му реч за някои изглеждаше като заключителна точка на настоящата ескалация, но Русия ще бъде засегната от нови санкции и ще бъде изправена пред спирането на газопровода "Северен поток-2" към Германия.
Макар че Путин нареди на руските военни да действат като миротворци в двата региона, заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко заяви, че засега няма нужда да се изпращат войски в Източна Украйна.
Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел призна, че случилото се до момента не е "пълноценна" инвазия.
Посланията на Русия за това в какви географски граници признава двата региона бяха разнопосочни, като проправителствените депутати изказаха различни мнения за това дали трябва да се ограничи само до съществуващите ДНР и ЛНР.
Директорът на московския център "Карнеги" Дмитрий Тренин написа непосредствено след речта на Путин: "Русия-Украйна: без голяма война. Вместо това, засега стабилизиране на фронтовата линия".
Но той приема, че Москва "преминава важна граница", като обявява регионите за независими, а в същото време де факто оттегля признаването на правителството в Киев. /БГНЕС
----------------------------------
Стюарт Уилиамс, агенция "Франс прес"