Замразяване на конфликта или пълна инвазия: Сценарии за действията на Путин в Украйна

Обявяването на президента Владимир Путин, че Русия признава два източноукраински отцепнически региона и нарежда изпращането на войски в района, накара анализаторите да гадаят дали Кремъл подготвя още по-дълбока инвазия.

Коментаторите са разделени по отношение на бъдещата стратегия на Русия по Украйна, като някои смятат, че все още се готви широкомащабно нахлуване, докато други очакват Путин да се придържа към новото статукво, поне засега.

В разпалено обръщение, което според френското президентство е белязано от "параноя", Путин подложи на съмнение правото на Украйна на държавност, подигра се с легитимността на правителството и дори обвини Киев, че се опитва да се въоръжи с ядрена бомба. В историческата си реч той не отиде по-далеч от признаването на двата региона. Но отправи смразяващо предупреждение, че украинското правителство ще понесе "пълна отговорност" за всяко последващо кръвопролитие.

АФП разглежда възможните бъдещи сценарии, които Русия може да замисля за Украйна:

Пълна инвазия

През последните седмици Великобритания и САЩ многократно цитираха разузнавателни данни, според които Русия планира пълно нахлуване в Украйна, като се опита да превземе столицата Киев.

САЩ отстраниха дипломатите си от цялата страна, а министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън заяви, че с речта си Путин "създава претекст за пълномащабно настъпление".

През последните седмици Русия струпа около 150 000 войници в близост до границата с Украйна - голямо усилие, за което някои анализатори се съмняват, че Путин е извършил, само за да признае двата региона, които вече са контролирани от промосковски сепаратисти.

"Това е първата стъпка в това, което вероятно ще бъде мащабна руска военна операция за налагане на смяна на режима", заяви Майкъл Кофман, директор на отдел "Изследвания на Русия" в базирания в САЩ Център за военноморски анализи, който неведнъж е прогнозирал мащабна руска инвазия.

По-нататъшно нахлуване

Но дори ако Москва реши, че операцията за превземане на Киев е твърде рискована от политическа и военна гледна точка, тя все пак може да избере потенциално кървава конфронтация с по-ограничено нахлуване.

Отцепилите се т.нар. Донецка и Дуганска народни републики (ДНР и ЛНР) не контролират цялата територия на административните области Донецк и Луганск в Украйна, но претендират за юрисдикция над тях.

Русия би могла да използва силите си, за да се опита да изтласка украинското правителство от тези области, и остава критичен въпросът в какви географски граници Путин е признал ДНР и ЛНР.

Кремъл може да се изкуши да насочи силите си на север към град Мариупол и след това да се опита да се свърже с украинския черноморски полуостров Крим, анексиран от Москва през 2014 г., но свързан с Русия само чрез мост.

"Най-голямото ми предположение е, че Путин ще спре на сегашната линия на контрол и ще се опита да задържи нещата там, за да избегне ескалация", казва Сам Грийн, професор по руска политика в Кралския колеж в Лондон. "Но той ще остави отворена възможността да продължи, за да поддържа натиска".

Ново статукво

Руските държавно контролирани медии вече отбелязаха признаването на двата региона като победа за Москва, докато през последните седмици Путин успя да изведе опасенията си за сигурността на първо място в дневния ред на Запада.

Над едночасовата му реч за някои изглеждаше като заключителна точка на настоящата ескалация, но Русия ще бъде засегната от нови санкции и ще бъде изправена пред спирането на газопровода "Северен поток-2" към Германия.

Макар че Путин нареди на руските военни да действат като миротворци в двата региона, заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко заяви, че засега няма нужда да се изпращат войски в Източна Украйна.

Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел призна, че случилото се до момента не е "пълноценна" инвазия.

Посланията на Русия за това в какви географски граници признава двата региона бяха разнопосочни, като проправителствените депутати изказаха различни мнения за това дали трябва да се ограничи само до съществуващите ДНР и ЛНР.

Директорът на московския център "Карнеги" Дмитрий Тренин написа непосредствено след речта на Путин: "Русия-Украйна: без голяма война. Вместо това, засега стабилизиране на фронтовата линия".

Но той приема, че Москва "преминава важна граница", като обявява регионите за независими, а в същото време де факто оттегля признаването на правителството в Киев. /БГНЕС

----------------------------------

Стюарт Уилиамс, агенция "Франс прес"