Западните Балкани в ЕС: Амбицията на Фон дер Лайен и политическата реалност

Европейският съюз е твърдо решен да интегрира Западните Балкани.

Блокът ще подпомогне икономиките на държавите от региона с милиарди евро, но при едно конкретно условие – съществени реформи.

Агресивната дестабилизираща политика няма място в Европейския съюз.

Това бяха основните послания, изразени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен тази седмица. От 29 октомври до 1 ноември тя посети 5 държави от региона – Северна Македония, Косово, Черна гора, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Впечатление направи редът, по който председателят на ЕК реши да посети балканските страни. Визитата започна от Скопие и завърши в Сараево. Програмата на Фон дер Лайен показа кои от държавите са по-скоро близо до присъединяване към европейското семейство, и кои от тях все още са далеч.

Фон дер Лайен направи четиридневната си обиколка по-малко от месец, след като в албанската столица Тирана се състоя срещата на върха на Берлинския процес (17 октомври), на която председателят на Европейския съвет Шарл Мишел потвърди времевата рамка за интеграция на региона в ЕС - 2030 г.

Председателят на ЕК обеща мащабен план от 6 млрд. евро за икономическото развитие на Западните Балкани преди същинската политическа интеграция. 2 млрд. от тях ще бъдат предоставени на балканските столици безвъзмездно. Западните Балкани ще получат различни привилегии, включително свобода на търговията със стоки и услуги и участие в сектори на ЕС като транспорта, енергийните мрежи и цифровите технологии под едно условие – реални реформи.

Но възможно ли е икономическото развитие да доведе до желания резултат с оглед на политическа реалност?

Северна Македония – конституционни реформи „сега“

Урсула фон дер Лайен настоя недвусмислено пред македонските политици т.нар. „френско предложение“ и договореностите с България да бъдат изпълнени възможно най-скоро. Позицията ѝ също така отхвърли тезата, че реформата на конституцията и записването на българите в Преамбюла ѝ са заплаха за РСМ и нейните граждани. Освен това стана ясно, че всички опити за прекрояване на детайлите по споразумението няма да успеят.

„Надявам се всички партии да се възползват от този момент и да подкрепят конституционните промени, сега е правилният момент. Става дума за вашето бъдеще и всички партии носят отговорност за бъдещето на Северна Македония“, заяви Фон дер Лайен след срещите си с президента Стево Пендаровски и премиера Димитър Ковачевски.

Ръководителят на Комисията отказа да се срещне с председателя на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски и други представители на формацията, определящи конституционните промени като „български диктат“. Липсата на подобна среща е показателна за намеренията на Брюксел – ЕС призова всички депутати, които искат европейско бъдеще за страната си да се съобразят с договореностите, а в същото време показа, че няма да толерира антибългарска и антиевропейска политика.

„Де факто“ признаване Косово без повече губене на време

Сърбия да признае "де факто" косовските институции и гражданство, а Прищина да стартира проекта за Асоциация на общините със сръбско мнозинство, настоя Фон дер Лайен, след като се срещна с косовските президент - Вьоса Османи и премиер - Албин Курти, както и с държавния глава на Сърбия Александър Вучич и министър-председателя Ана Бърнабич.

Урсула фон дер Лайен подчерта, че изпълнението на вече договорените споразумения от страна на Сърбия е ключово за продължаване на диалога с Косово. Едно е сигурно, Фон дер Лайен постави твърдо условие пред Белград - прилагане на споразумението, договорено в Охрид през месец март тази година. Нещо повече, от изказването на ръководителя на ЕК стана ясно, че това е единственият пък към бъдеще, в което Сърбия е част от Европейския съюз.

“Жестока насилствена атака“

Посещението на Фон дер Лайен в двете столици дойде в момент на върхово напрежение между Прищина и Белград. Преди малко повече от месец (24 септември – бел. ред.) сръбска въоръжена група извърши терористична атака в село Банска, при която загина косовският полицай Африм Буняку, превърнал се в герой. Атаката напомни за „зелените човечета“ от 2014 г. и незаконното анексиране на Кримския полуостров от страна на Руската федерация.

И в двете столици председателят на ЕК осъди няколко пъти „жестоката насилствена атака“ в Северно Косово и я определи като „недопустима“. Позицията на Фон дер Лайен показа, че блокът ще се противопостави на възкръсването на крайния национализъм и агресивните опити за прекрояване на балканските държавни граници.

Премиерът Курти изтъкна пред Фон дер Лайен необходимостта от екстрадиране на Милан Радойчич, който сам призна, че е организатор на случилото се в Банска. Радойчич, като бивш председател на партията „Сръбска листа“ в Северно Косово и приближен на Вучич, се радва от седмици на бездействието на сръбската правосъдна система. Фон дер Лайен отговори на този призив с думите: "нападателите да бъдат изправени пред съда".

Твърде скоро след срещата между Фон дер Лайен и Вучич, апелът за диалог и нормални отношения с Косово, както и за европейско бъдеще на Белград, изчезнаха в мъглата на „Сръбския свят“.

Стана ясно, че партията на Александър Вучич ще се коалира за предстоящите избори с военнопрестъпник. Управляващата „Сръбска прогресивна партия“ (СПП) и „Сръбската радикална партия“ (СРП) ще съставят обща листа за местите избори на 17 декември, съобщи осъденият в Хага на 10-години затвор Воислав Шешел.

Ден по-късно Вучич проведе среща с посланика на Русия в Белград Александър Боцан-Харченко, пред когото заяви: „Сърбия няма да признае Косово. Всестранното сътрудничество между Сърбия и Русия ще продължи.“

Може ли подобно поведение да бъде считано за европейско?

На 2 ноември дясната ръка на Вучич, „пазач“ на Милан Радойчич и санкциониран от САЩ, Александър Вулин, подаде оставка от поста директор на една от най-мощните структури в страната - Агенцията за сигурност и информация (БИА). Негов наследник със сигурност не може да бъде назначен до съставянето на нов кабинет в края на годината заради сръбското законодателство – действие, което по-скоро прилича на измиване на ръцете от страна на Белград пред Брюксел и Вашингтон.

Черна гора – европейска интеграция в условията на проруски алианс

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в Подгорица, че Черна гора сега трябва да бъде напълно фокусирана върху процеса на присъединяване към Европейския съюз, включително чрез извършване на необходимите реформи в икономиката и правосъдието.

Фон дер Лайен подчерта пред президента Яков Милатович, че ЕК ще помогне на гражданите на страната по пътя на европейската интеграция. Тя повтори, че Черна гора е държавата, която е постигнала най-голям напредък по пътя към ЕС от дълго време и изрази надежда, че Подгорица ще запази тази позиция занапред.

В същия ден (31 октомври – бел.ред.) обаче черногорските депутати гласуваха за ново правителство, подкрепено от проруски алианс, почти пет месеца след общите избори.

Коалиционното правителство на министър-председателя Милойко Спаич ("Европа сега") включва проруски и просръбски партии, по-конкретно алианса "За бъдещето на Черна гора", чийто лидер Андрия Мандич беше избран за председател на парламента. Формацията на Мандич е против признаването на Косово и не подкрепя международните санкции срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна – политика, която със сигурност няма да оправдае очакванията на Европейската комисия, но в същото време отговаря на официалната сръбска позиция. В този контекст идеята за икономическа и политическа интеграция на Черна гора в предприсъединителния период едва ли ще се осъществи в желания от ЕС срок.

Обединена и суверенна Босна и Херцеговина

„Бъдещето на Босна и Херцеговина е в ЕС, като единна, обединена и суверенна държава“, каза Фон дер Лайен в Сараево. Тя акцентира върху необходимостта от запазване на целостта на федерацията, докато други политически фигури призовават гръмогласно за нейното разцепление.

„За да постигне напредък, БиХ трябва да действа единно с един глас и една позиция. От друга страна, ние не можем да допуснем отстъпление от общите ни ценности в която и да е част на вашата страна", подчерта Фон дер Лайен. В дните около посещението ѝ нарасна и без това високото напрежение между президента на ентитета Република Сръбска Милорад Додик и пратеникът на международната общност Кристиан Шмид. Последният отбеляза в своя последен доклад пред ООН, че просръбският и проруски президент на РС Милорад Додик е явна заплаха за Дейтънското мирно споразумение, конституционния ред и стабилността на региона. Самият Додик, който попада в „черния списък“ на САЩ, призова за създаване на Велика Сърбия, която да бъде съставена от Сърбия, Република Сръбска, Косово и Черна гора.

С оглед на това, че международната общност не прави достатъчно, за да се пребори с агресивния Додик, бъдещето на федерацията в сегашната ѝ форма е несигурно, а бъдещето ѝ в Европейския съюз - още повече.

Въпреки обичайните дипломатически совалки от страна на Урсула фон дер Лайен и призива за светло бъдеще на Западните Балкани, някои от държавите със сигурност ще останат на заден план в сравнение със своите съседки. Никой не трябва да се надява на сближаване с Брюксел, ако прилага руските методи в балкански условия. За да се справи с този проблем, ЕС трябва да бъде активен, последователен и решителен в своята политика на разширяване. Идеалистичната идея за икономическо сближаване и добросъседство не може да бъде следвана сляпо, докато дестабилизиращите фактори на Балканите не понесат своята отговорност. /БГНЕС

-------------------------------

Димитър Русков, международен отдел на Агенция БГНЕС