Във флагманския магазин на H&M в Париж е трудно да се намерят дрехи, които да не са изработени от "рециклирани материали".
Миналата година 79% от полиестера в колекциите на компанията е от рециклирани материали, а през следващата година тя иска всичко да бъде рециклирано.
Шведският гигант в т.нар. бърза мода заяви пред АФП, че рециклираните материали позволяват на "индустрията да намали зависимостта си от първичния полиестер, произведен от изкопаеми горива".
Проблемът е, че "93% от всички рециклирани текстилни материали днес идват от пластмасови бутилки, а не от стари дрехи", заяви Урска Трънк от кампанийната група Changing Markets. С други думи, от изкопаеми горива.
И докато една пластмасова бутилка може да бъде рециклирана пет или шест пъти, тениска от рециклиран полиестер "никога не може да бъде рециклирана отново", подчерта Трънк.
Според организацията с нестопанска цел Textile Exchange почти целият рециклиран полиестер се произвежда от PET (полиетилен терефталат) от пластмасови бутилки.
В Европа повечето текстилни отпадъци се изхвърлят или изгарят. Само 22% се рециклират или използват повторно, като повечето от тях се превръщат в изолация, пълнеж за матраци или кърпи за почистване.
"По-малко от един процент от тъканите, използвани за производство на дрехи, се рециклират в нови дрехи", посочи Европейската комисия пред АФП.
Рециклирането на текстил е "много по-сложно от други материали, като например стъкло или хартия", според Lenzing, австрийски производител, известен със своите дървесни влакна.
Като начало, дрехите, изработени от повече от две влакна, засега се считат за нерециклируеми.
Дрехите, които могат да бъдат рециклирани, трябва да бъдат сортирани по цветове, а след това от тях да бъдат премахнати циповете, копчетата, шиповете и други материали.
Това често е скъпо и трудоемко, твърдят експертите, въпреки че в Европа започват да се появяват пилотни проекти, казва Лиза Панхубер от "Грийнпийс".
Повторното използване на памука може да изглежда като очевиден отговор. Но когато памукът се рециклира, качеството му спада толкова много, че често се налага да се смесва с други материали, твърдят експертите.
За да се справят с проблема, модните марки използват рециклирана пластмаса, за да предизвикат гнева и разочарованието на хранителната индустрия, която плаща за събирането на използваните бутилки.
"Нека бъдем ясни: това не е кръговрат", пише индустрията за напитки в съкрушително отворено писмо до Европейския парламент миналата година, в което се осъжда "тревожната тенденция" модната индустрия да прави твърдения "за придържане към зелената политика, свързани с използването на рециклирани материали".
Рециклирането на полиестер е друга задънена улица, според Лориан Вейяр от мрежата Zero Waste Europe (ZWE).
Той често е нечист и смесен с други материали като еластан или ликра, което "възпрепятства всякакво рециклиране", настоява тя.
Жан-Батист Султан от френската неправителствена организация Carbone 4 също осъжда полиестера: "От производството си до рециклирането (полиестерът) замърсява водата, въздуха и почвата."
Всъщност екологичните групи настояват текстилната индустрия да спре изцяло производството на полиестер, въпреки че според Textile Exchange той представлява повече от половината от продукцията им.
Според данни на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) от 2019 г. почти половината от текстилните отпадъци, събрани в Европа, завършват на африканските пазари за втора употреба или по-често се изхвърлят на "открити сметища".
Други 41% от текстилните отпадъци на блока отиват в Азия, най-вече "в специализирани икономически зони, където се сортират и преработват".
"Използваните текстилни материали се рециклират предимно в промишлени парцали или пълнеж, или се реекспортират за рециклиране в други азиатски държави или за повторна употреба в Африка", заяви агенцията.
Ново правило на ЕС, прието през ноември, има за цел да гарантира, че изнасяните отпадъци се рециклират, а не се изхвърлят на сметището.
Но ЕАОС призна, че "липсват последователни данни за количествата и съдбата на употребяваните текстилни изделия и текстилните отпадъци в Европа".
Всъщност неправителствени организации отбелязват, че голяма част от отпадъчните дрехи от Европа, изпращани в Азия, отиват в "Зони за експортна обработка", които според Пол Роланд от Кампанията за чисти дрехи са "известни с това, че предоставят "незаконни" ексклави, в които не се спазват дори ниските трудови стандарти на Пакистан и Индия".
Износът на "дрехи в страни с ниски разходи за труд за сортиране също е ужас от гледна точка на въглеродния отпечатък", заяви Марк Минасиан от Pellenc ST, която произвежда оптични машини за сортиране, използвани при рециклиране.
Ужасната истина е, че "рециклирането е мит за дрехите", настоява потребителският експерт на Грийнпийс Панхубер.
Но освен всичко това, "най-големият проблем е количеството на произвежданите дрехи", каза Селесте Грилет от Carbone 4.
За Панхубер и "Грийнпийс" решението е просто: купувайте по-малко дрехи.
"Трябва да намалим потреблението, да поправяме, да използваме повторно и да рециклираме", заключи тя. /БГНЕС
