За разлика от други страни, във Франция няма сериозен размисъл за това каква би могла да стане страната през 2030 г., след 7 години, т.е. утре сутринта, а още по-малко за това каква би могла да избере да стане през 2040 или 2050 г.
Под етикета „Франция 2030“ се крие само един инвестиционен план, макар и значителен (54 милиарда евро), целящ да осигури автономия на страната в няколко ключови сектора и да повиши нивото на висшето образование в същите тези сектори, но не и да помисли за другите измерения на страната през 2030 г., а още по-малко през 2040 или 2050 г.
Затова позволяваме да се разпространяват фантазии, рядко иронични, за това, което ни очаква, и придаваме по-голяма тежест на песимистичните и упадъчни прогнози, отколкото на възможните решения.
Всъщност над страната са надвиснали много заплахи, още повече че днес тя е една от най-богатите, най-сигурните и най-малко неравнопоставени страни в света, с особено умерен климат, и много хора с право могат да имат чувството, че нещата вървят толкова добре, че могат само да се влошават.
Липсата на сериозни, реалистични, демократично обсъждани и споделени прогнози, отказът да се търсят причините и задоволяването с козове на отхвърлените оставя много място за груби предсказания и най-крайни популистки предложения. В същото време това създава условия за реализирането на тези крайни прогнози, тъй като поради липсата на сериозно мислене за бъдещето отказваме да действаме, за да го ориентираме навреме към най-доброто, и в крайна сметка в последния момент изпадаме в паника пред проблеми, които сме могли да решим, ако бяхме предприели правилните стъпки много преди това; тогава потъваме в търсене на козове, защото не сме намерили време да потърсим решения, които задължително са сложни за сложните проблеми.
Отказът от предварително планиране е едно от измеренията на смъртния враг на човечеството - отлагането. Ако първите прогнози на IPCC бяха взети предвид преди тридесет години, щяхме да засадим различни растителни видове от тези, които сега обитават нашите полета и гори. Проблем, който е уловен навреме, защото е бил предвиден, се решава много по-лесно, отколкото ако му е било позволено да се разрасне. Именно защото не се захващаме с проблемите навреме, създаваме условия за най-лошото. Именно слепотата на теоретично реформаторските партии е причина за появата на популистките партии.
Една държава, както и една компания, едно семейство или един човек, не може да изгради нищо голямо, вълнуващо, сериозно, консенсусно или съпричастно, ако не мисли за това, в какво може да се превърне в дългосрочен план. За целта е необходимо да се положат усилия за идентифициране на инвариантите, за откриване на това, което е застрашено от изчезване, и на това, което е спешно да се съживи. Някои хора, някои компании мислят за това; някои обществени участници също. Твърде рядко и твърде поверително.
Ако преди няколко години беше проведен подобен анализ в мащаба на цялата страна, щяхме да избегнем това, че днес имаме огромни пропуски в контрола на стратегическите сектори, в снабдяването с жизненоважни ресурси, в безпорядъка в градовете и опустяването на селата, в изкуственото обработване на почвата, в недостатъчното количество възобновяеми енергийни източници, в драматичния недостиг на лекари, медицински сестри, професори и инженери, в контрола на дълговете и в баланса на пенсиите.
Още не е късно. И нищо не би било по-вълнуващо от това да се впуснем в подобни размисли. Сигурно мечтаем, но нека си представим за момент, че всяка община, всеки департамент, всеки регион, всяко министерство, всяка фирма, всяко сдружение, всяко семейство и дори всеки от нас започне мащабен размисъл за това какви бихме могли да станем през 2050 г. или дори, защо не, през следващия век. В края на краищата, тези, които са родени днес, вероятно все още ще бъдат наоколо, когато започне двадесет и вторият век. Крайно време е да се обърнем към бъдещето. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.