Гръцкият изследовател д-р Пантелис Нациавас има мисия да използва технологията, за да преосмисли значението на палиативните грижи за болните от рак, с помощта на финансиране от ЕС и 16 партньори в областта на здравеопазването от цяла Европа.

"Убедени сме, че тези цифрови инструменти работят и ще подобрят здравните услуги на бъдещето", каза той.

Заедно с колегите си от Центъра за научни изследвания и технологии „Хелас“ в Солун Нациавас координира новаторска инициатива (проектът MyPal), която има потенциала да промени завинаги отношенията между лекар и пациент - чрез използване на цифрови платформи за подобряване на качеството на грижите, а оттам и на качеството на живот на засегнатите от рак.

Предоставянето на висококачествени медицински грижи не е свързано само с предписването на лекарства. Знанието, както се казва, е сила; а начинът, по който пациентът може да общува с лекаря си, влияе върху неговото благосъстояние и способността на лекарите, от своя страна, да предоставят по-добри грижи. Всеки заслужава дълъг и здравословен живот, а пациентите и лицата, които се грижат за тях, заслужават подкрепа.

Над 200 възрастни и юноши, болни от рак, в пет държави от ЕС (Чехия, Германия, Гърция, Италия и Швеция) участваха в клинични изпитвания в продължение на малко повече от 2 години, като използваха приложение, наречено MyPal - цифров инструмент, който позволява на пациентите да общуват от разстояние с лекарите си, да се образоват за заболяването си, да съобщават в реално време актуална информация за здравето си и да попълват въпросници. От решаващо значение е, че то дава на лекарите по-пълна представа за здравословното състояние на пациента, преди да го видят лично, което води до по-персонализирани и целенасочени грижи.

„Това е чудесна възможност“, казва с ентусиазъм Нациавас.

„Все още сме в начален стадий на използване на цифровите технологии в здравеопазването, но този подход може да се използва за много хронични заболявания, а не само за рак. Трябва да проведем допълнителни клинични проучвания, за да разполагаме с неопровержими доказателства, които да представим на правителствата, така че те да интегрират това в здравните системи", добавя той.

Д-р Томас Чациконстантину се убеди в ползите от използването на технологията от първа ръка - той лекува пациенти с рак в общата болница „Г. Папаниколау“ в Солун, една от двете болници в Гърция, в които се проведоха клиничните изпитвания. Той смята, че основното предимство на приложението е, че позволява на лекарите да откриват проблеми с пациентите преди всяка консултация лице в лице.

То е допълнение към обичайните грижи, а не ги заменя, обяснява Чациконстантину.

„Обикновено виждаме пациентите на всеки три месеца и то само за 10 минути. Но с приложението мога да получа достъп до информацията веднага и да я използвам за насочване на дискусиите с моите пациенти“, казва той,

Като хранилище на медицинска информация, приложението натрупва данни за всеки пациент и действа като банка памет, позволявайки да се идентифицират жизнени модели чрез вградени статистически и аналитични функции и предлагайки бърз и цялостен преглед на здравословното състояние на пациента. Така че то не е просто инструмент за комуникация. Той също така е насочен към преодоляване на географските дисбаланси, като предоставя незабавно здравно решение на пациентите, живеещи в отдалечени места.

Много от пациентите заявиха, че комуникацията с техните лекари се е подобрила благодарение на изпитването, съобщава Чациконстантину.

 „От моя гледна точка специализираното приложение е от решаващо значение, тъй като то дава цялостна картина, с цялата информация на едно място. И вместо да добавя повече работа, то всъщност спестява време, защото голяма част от оценката се прави преди да видите пациента", добавя още той.

Като нов начин за взаимодействие на пациентите с техните здравни екипи и за по-доброто обслужване на пациентите от страна на лекарите небето е необозримо по отношение на това докъде може да стигне. Опитите се стремяха да представят и по-широк смисъл на самите палиативни грижи, които хората често тълкуват тясно като грижи, които хората получават малко преди смъртта, но които всъщност обхващат множество подходи за оптимизиране на подкрепата и качеството на живот на хората с тежки заболявания.

Нациавас и колегите му в Солун вече очакват следващите стъпки заедно с европейските си партньори.

"Доказахме, че тези инструменти имат реално приложение. Сега искаме да разширим подхода", казва той.

Европейските научни изследвания и иновации в областта на здравеопазването са свързани с трансгранична съвместна работа, взаимно споделяне на знания и ресурси и съвместно подобряване на нашите системи за здравеопазване и грижи.

Тясното сътрудничество между създателите на политики, изследователите, здравните специалисти и пациентите е решаващ елемент.

Тези изследвания са част от усилията на ЕС да открие нови начини за подготовка за изменението на климата, за защита на океаните и водите и за борба с рака. Заедно държавите от ЕС могат да работят по-ефективно, като обединяват финансиране и експертен опит от цял свят, координират международните усилия и се възползват от местното ноу-хау. | БГНЕС