САЩ обсъждат условията на договор за взаимна отбрана със Саудитска Арабия, който ще прилича на военните пактове с Япония и Южна Корея. Този ход е в центъра на дипломатическата кампания на президента Байдън, която цели да накара кралството да нормализира отношенията си с Израел, съобщават американски официални лица, цитирани от „Ню Йорк Таймс“.

В рамките на това споразумение Съединените щати и Саудитска Арабия ще се ангажират да предоставят военна подкрепа, ако другата страна бъде нападната в региона или на саудитска територия, съобщава вестникът.

Престолонаследникът принц Мохамед бин Салман, фактическият владетел на Саудитска Арабия, смята споразумението за взаимна отбрана със САЩ за най-важния елемент в разговорите си с администрацията на Байдън за Израел, твърдят настоящи и бивши американски служители. Според саудитски служители едно силно споразумение за отбрана би помогнало за възпиране на потенциални нападения от страна на Иран или негови въоръжени партньори, дори когато двата регионални съперника възстановят дипломатическите си отношения.

Принц Мохамед също така иска от администрацията на Байдън да помогне на страната му да разработи гражданска ядрена програма, за която някои американски служители се опасяват, че може да бъде прикритие за програма за ядрени оръжия, за да се противопостави на Иран.

Всеки договор със Саудитска Арабия, който е подобен на американските пактове със съюзници от Източна Азия, със сигурност ще предизвика силни възражения в Конгреса. Някои високопоставени американски законодатели, сред които и водещи демократи, смятат саудитското правителство и принц Мохамед за ненадеждни партньори, които не се интересуват от интересите на САЩ или от правата на човека.

Едно споразумение ще повдигне и въпроси дали Байдън не превръща Съединените щати в още по-силно военно обвързани с Близкия изток. Подобен договор би бил и в противоречие със заявената от администрацията на Байдън цел за пренасочване на американските военни ресурси и бойни способности от района към възпиране на Китай конкретно в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Дискусиите на САЩ със Саудитска Арабия и Израел се въртяха главно около исканията на принц Мохамед към администрацията на Байдън. Очаква се тази дипломация да излезе на дневен ред днес, когато Байдън планира да се срещне с министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Байдън спомена ползите от нормализирането на връзките на държавите с Израел в обширна реч в ООН във вторник.

Американската армия има бази и войски както в Япония, така и в Южна Корея, но американски официални лица твърдят, че в момента не се обсъжда сериозно наличието на голям контингент американски войски в Саудитска Арабия в рамките на каквото и да е ново споразумение в областта на отбраната. Според писмо, изпратено от Белия дом до Конгреса през юни, Пентагонът разполага с малко под 2700 американски войници в кралството.

Стремежът на Байдън към саудитско-израелско споразумение е ход, който не много отдавна щеше да е трудно да си представим. По време на президентската си кампания през 2020 г. той обеща да превърне Саудитска Арабия в "парий". А посредничеството за сключване на сделка би могло да бъде политическа благодат за крайнодясното правителство на Нетаняху, което американските служители остро критикуват за усилията му да отслаби съдебната система на Израел и за насърчаването на изграждането на селища в палестинските райони.

Но американски официални лица заявиха, че един дипломатически пакт би бил важно символично разсейване на арабско-израелското напрежение и би могъл да има и геополитическо значение за Съединените щати. Според тях сближаването на Саудитска Арабия със Съединените щати може да отдалечи кралството от орбитата на Китай и да попречи на усилията на Пекин да разшири влиянието си в Близкия изток.

В петък държавният секретар Антъни Блинкен заяви, че нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел ще бъде "трансформиращо събитие в Близкия изток и далеч отвъд него". Но той заяви, че постигането на споразумение между страните "остава трудно предложение" и че сделката далеч не е сигурна.

През последните месеци служители на Белия дом информираха за преговорите влиятелни законодатели от Демократическата партия, които администрацията трябва да убеди да одобрят договора, за да получи необходимите 67 гласа в Сената, или две трети от тази камара.

Мнозинството от демократите в Сената неведнъж са гласували за ограничаване на продажбите на оръжие и на друго сътрудничество в областта на сигурността с Рияд, възразявайки срещу саудитската бомбардировъчна кампания в Йемен, която е подпомагана от американски оръжия, и срещу убийството на журналиста от "Вашингтон пост" Джамал Хашоги през 2018 г. - убийство, за което американските шпионски служби прецениха, че е поръчано от принца. (Той отрича да е пряко замесен.)

Водената от Саудитска Арабия война в Йемен, която принц Мохамед започна през 2015 г., доведе до масови убийства на цивилни и до това, което ООН нарече най-тежката хуманитарна криза в света, причинена от човека.

Демократичните законодатели също така оказват натиск върху администрацията на Байдън във връзка със съобщенията, че саудитските гранични сили наскоро са убили стотици или хиляди африкански мигранти, които са се опитвали да преминат в кралството от Йемен. През август "Хюман райтс уоч" публикува доклад за тези жестокости. Представители на САЩ не могат да кажат със сигурност, че на силите, извършили убийствата, не е било предоставено американско обучение или оръжие. Саудитска Арабия заяви, че докладите са "неоснователни".

Отделните договори за отбрана, които Съединените щати имат с Япония и Южна Корея, са сключени след опустошителни войни в средата на 20-ти век и по време на изострянето на Студената война, което принуди Съединените щати да създадат съюзи по целия свят, за да се противопоставят на глобалното съветско присъствие.

Първият американски договор за сигурност с Япония е сключен през 1951 г., по време на американската окупация на Япония след Втората световна война, а след това е преразгледан през 1960 г. Той позволява на Съединените щати да държат въоръжени сили там и гласи, че ако бъде извършено нападение срещу елемент на една от тези две държави в териториите под властта на Япония, всяка от страните "ще действа, за да посрещне общата опасност в съответствие със своите конституционни разпоредби и процеси".

Съединените щати и Южна Корея подписват договор за сигурност с подобен текст през 1953 г., когато Корейската война е прекратена с примирие.

Майкъл Грийн, старши директор за Азия в Съвета за национална сигурност при президента Джордж Буш-младши, заяви, че двата договора са "доста железни" по отношение на военния ангажимент на САЩ в случай на военни действия и включването на двете страни под американския чадър за ядрено възпиране. На практика Съединените щати имат по-тесни военни връзки с Южна Корея, тъй като двете страни имат съвместно командване на полуострова.

Когато Япония и Съединените щати сключиха своя договор, тя беше победена и демилитаризирана страна и американските официални лица по това време не предвиждаха скоро друга държава да нападне Япония или обратното, каза Грийн. Поради постоянното напрежение в Близкия изток - и факта, че Саудитска Арабия е въвлечена във война в Йемен - одобряването на договор в японски стил от Сената вероятно ще изисква преодоляването на "много по-висока политическа летва", добави той.

Но Джулиан Ку, професор по международно и конституционно право в университета Хофстра, пише, че формулировката за взаимна отбрана в договора с Япония и в договорите, които Съединените щати имат с други съюзници в региона, включително Филипините, Австралия и Нова Зеландия, не е толкова силна, колкото обикновено се смята.

"Договорът е умишлено неясен, за да позволи различни реакции при различни обстоятелства", каза Ку. "Ако съпоставите това с формулировката в НАТО, която изрично се отнася до подпомагането на договора чрез "такива действия, каквито тя сметне за необходими, включително използването на въоръжена сила", прави впечатление колко размити са формулировките на договора с Корея и Япония."

"Така че може да си представим договор на САЩ със Саудитска Арабия, структуриран като договора с Япония, който технически не изисква действия от страна на САЩ, но се разбира, че представлява сериозен ангажимент в случай на нападение", добави той.

Служители на Белия дом и Държавния департамент предприеха многобройни пътувания до Саудитска Арабия от май насам като част от усилията за нормализиране на отношенията и информираха Нетаняху и неговите помощници за исканията на принц Мохамед. Освен спорните въпроси, свързани с потенциалния договор за сигурност между САЩ и Саудитска Арабия и сътрудничеството в областта на гражданската ядрена енергетика, многобройни са и въпросите за това какво саудитците биха поискали от Израел по отношение на отстъпките за палестинците. Принц Мохамед не говори много публично за това, но баща му, крал Салман бин Абдулазиз, е силен защитник на правата на палестинците.

Някои американски коментатори на близкоизточната политика призоваха администрацията на Байдън да се въздържа от сключване на сделки, които биха дали на израелското правителство политическа победа, която може да му помогне да остане на власт. /БГНЕС

------------------------------------------------

Едуард Уонг - дипломатически кореспондент, който в продължение на над 24 години прави репортажи за "Ню Йорк таймс" от Ню Йорк, Багдад, Пекин и Вашингтон. Бил е в екипа на финалистите за наградата "Пулицър" за отразяването на войната в Ирак.

Марк Мацкети - разследващ кореспондент във Вашингтон и двукратен носител на наградата "Пулицър". Той е автор на "Пътят на ножа: ЦРУ, тайната армия и войната на края на света".

Коментар за "Ню Йорк таймс"