След поредната разочароваща година за националния отбор по футбол вече е ясно, че България няма да сложи край на 20-годишното си отсъствие от големи. Най-вероятно треньорът отново ще бъде сменен, ще дойде нов, който ще започне наново да „подмладява" състава, а в този омагьосан кръг постепенно България се превърна в един от най-слабите отбори в Европа. И това дори не е преувеличение – да оставим настрана големите сили и отборите от следващото ниво (Полша, Чехия, Австрия, Сърбия и други). Страни като Грузия, Албания и Северна Македония ни изпревариха, и то видно. Техни футболисти играят в топ първенствата и дори в грандовете на Европа, а националните им отбори представят много по-класен футбол от нас.

Причините за това са комплексни, но няма как този, който управлява футбола в България, да не носи главната отговорност. Още по-притеснително е, че ръководните фактори в БФС или са скарани с реалността, или просто залъгват футболната общественост.

След слабото представяне под ръководството на предишния селекционер Ясен Петров (предпоследно място в квалификациите за Мондиал 2022, загуба от Катар в контролна среща, унизителна домакинска загуба от Грузия с 2:5 в Лигата на нациите), от БФС обявиха нереалистично големи амбиции при идването на неговия наследник Младен Кръстаич.

"Добро представяне, качване в горна група в Лига на нациите, естествено, и класиране на Европейско първенство, знаете, че вече сме в друга урна и ще бъде много тежко, но се борим за всичко това и затова правим тези промени и финансови усилия", заяви президентът на БФС Борислав Михайлов при назначаването на Кръстаич на 21 юли 2022 година.

След тегленето на жребия за квалификациите за Евро 2024, където България попадна в група със Сърбия, Унгария, Черна гора и Литва, настроението бе още по-приповдигнато. „Паднахме се в равностойна група със сериозни съперници, но аз съм убеден в таланта на отбора ни и очаквам от Младен Кръстаич и играчите му да демонстрират себераздаване и хъс, които да помогнат на България отново да се класира на голям форум", заяви Михайлов на 9 октомври 2022.

Ето думите и на техническия директор на БФС Георги Иванов-Гонзо от същия ден: „Трябва да бъдем умерени оптимисти предвид съперниците. Смятам, че не е лек жребият, но пък не е и от най-тежките. В националния отбор винаги целите са да побеждаваме. Ние цели имаме, но не трябва да ги афишираме и да казваме, че едва ли не сме се класирали. Групата не е от най-тежките, но трябва да подходим с нужното уважение към всеки един от отборите".

„Към момента се получава, пожелавам му успех, групата е трудна, но може да се играе и ние ще се опитаме да се класираме. Шансът ще ви кажа, когато свършат мачовете, със сигурност групата е такава, че можем да се надиграваме", каза Михайлов на 29 октомври.

Единственият, който не си позволи да говори за класиране, бе селекционерът Младен Кръстаич, който само изтъкна, че Сърбия е фаворит в групата.

Тези изказвания дойдоха на гърба на победи над Гибралтар и Северна Македония в Лигата на нациите, но въпреки това звучаха странно. Всеки футболен фен, който следи играта в Европа и представянето на Сърбия и Унгария на международната сцена, както и на техните футболисти в големите първенства, е бил наясно, че да се надиграваме с тях граничи с чудо. Може би постижима цел в тази група би била третото място, което дава теоретичен шанс за участие в плейофите, но реалността показа, че дори това е далеч от възможностите на нашия отбор.

Един скромен откъм възможности, но добре подреден отбор като Литва, успя да вземе точка от домакинството си на България, въпреки че остана с човек по-малко още в 17-та минута. В ответната ситуация литовците с лекота се възползваха от червения картон на Андриан Краев в края на първата част в София и спечелиха с 2:0.

След пълния провал в квалификациите, които се оформят като най-слабите за България от средата на миналия век насам, започна да се говори, че Кръстаич бил направил така дългоочакваното подмладяване на националния отбор. В такъв смисъл говори капитанът на „лъвовете" Кирил Десподов, на когото прави чест, че никога не бяга от отговорност и поради това му се налага да отговаря на въпроси, на които трябва да отговарят Михайлов и Иванов.

Но нека си припомним, че точно подмладяването бе изтъквано като основна заслуга на предишния селекционер Ясен Петров. За краткия си престой начело на тима той изпрати повиквателни на 47 различни футболисти. „Радвам се, че младият тим на Ясен Петров, на когото гласувахме пълно доверие, ще срещне световния вицешампион Хърватия и домакина на тазгодишния мондиал Катар", каза Борислав Михайлов на 12 февруари 2022 година. „При всички положения трябва да следваме твърдата линия за подмладяване на представителния тим" – думи на Георги Иванов от 21 януари 2022.

Факт е, че както Ясен Петров, така и Младен Кръстаич, дадоха шанс на много различни футболисти, голяма част от тях млади. Това е положително и можем да се надяваме, че някои от тях ще имат успешна кариера в националния отбор. Но подмладяването е дъвка, с която вече много години се оправдават слабите резултати на България. При идването на нов треньор се говори за класиране за голям форум, при негово тръгване се говори за направеното подмладяване.

Макар и по друга тема, но може да се отбележи още едно разминаване с реалността от страна на Българския футболен съюз, който тази година отбелязва един век от основаването си. На въпрос дали може да бъде проведена приятелска среща с Германия по този повод, Михайлов каза на 20.9.2022: „Работи се (за контрола с Германия), защото догодина има 100-годишнина футбол в България. Ще има тържества, ще поканим всички европейски федерации и големи шефове във футбола. Хубаво е да има и един мач, но това зависи от самата дата кога ще го направим и да бъде съчетано с дата на ФИФА, за да можем да намерим отбор от такъв ранг".

Организирането на мач с грандовете от ранга на Германия е трудно, но трябва да се отбележи, че страната е домакин на Евро 2024 и поради това през цялата настояща година играе само контролни срещи – общо 11 на брой.

Още един цитат от Михайлов от същия ден: "Няма футболна федерация в света, която да прави стадион, това е въпрос на държавна политика в спорта. Надявам се в скоро време да има един хубав голям стадион в България, въпреки че вече два такива са напът - в Пловдив двата стадиона вървят добре, строителството върви. Освен това във Варна също на Черно море стадиона, така че се надявам до 1-2 години да имаме поне един стадион, с който може да участваме, както съм казвал и друг път, да докарам финал за Суперкупа или Лига на конференциите".

Действително е работа на държавата да строи и модернизира стадиони и не може да се търси вина в БФС за състоянието на футболната база в страната. Но подхвърлянето на думи за „финал за Суперкупата или Лига на конференциите" звучи нереалистично и излишно, не много по-различно от това Германия да дойде тук за юбилея на БФС или България да се класира на Евро 2024.

Разминаване с реалността или подлъгване на публиката с големи приказки?

----------------------------------------------------

Радослав Петкашев, Спортен отдел на БГНЕС