Днес изтича крайният срок за номинации за съдия в Конституционния съд /КС/, предаде БГНЕС.

Номинациите се отнасят както за председател, така и за четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

Конституционният съд се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран. За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията - да са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Мандатът им не е ограничен с възрастова граница и e 9-годишен. Те не могат да бъдат избирани повторно. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. През първия мандат, след изтичане на третата и след това на шестата година съставът се обновява чрез жребий. При всяко обновяване съда напускат 4 съдии и постъпват също толкова новоизбрани и новоназначени.
 
Предсрочно прекратяване на мандата настъпва при: подаване на оставка пред съда, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, фактическа невъзможност за изпълняване на задълженията повече от 1 година, несъвместимост с длъжности и дейности, посочени в чл. 147, ал. 5 от Конституцията, и смърт. Разпоредбата за несъвместимост с други длъжности и дейности е стриктна - положението на член на съда е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняване на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
Членовете на Конституционния съд встъпват в длъжност от момента на полагане на клетва в присъствие на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
 
Съдиите от Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители и имат статут на председателя на Народното събрание. Срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване преди да е снет имунитетът им, което може да стане само при наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, представени пред съда от главния прокурор.

Създаването на Конституционен съд стана възможно след приемането на 12 юли 1991 г. от Великото народно събрание на Конституция на Република България. В Глава осма тя предвижда създаването на Конституционен съд. Само месец след влизането й в сила – на 16.08.1991 г. е приет Законът за Конституционния съд, а на 3 октомври 1991 г. е определен съставът на съда. На 26 декември 1991 г. е приет Правилник за организацията на дейността му и до края на същата година са постановени първите две решения - факт, който сам по себе си говори за необходимостта от Конституционен съд в държава, която си е поставила за цел да бъде демократична и правова.

Подобно на другите европейски конституционни съдилища и българският Конституционен съд е независим орган. Той е призован като тях да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката. Неговите решения са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата. Всички са обвързани от тълкуването на Конституцията, дадено от Конституционния съд. Контролът обхваща не само издадените след Конституцията закони, но и тези, издадени преди нея – т.нар. “заварено право”. Той обаче не може да упражнява контрол по отношение решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията. I БГНЕС