Това, което липсва у нас, в медицината, е най-вече средният медицински персонал, медицинските сестри, които не само в педиатрията, а изобщо са на изчезване.

При нас работят прекрасни сестри, но на средна възраст сигурно над 55 – 60 години. Притеснителното е, че няма много нови млади. Няма как децата да бъдат обслужвани само от лекари, нали разбирате. Това е голямата болка и някак си тук не намираме решение.

Това каза в интервю за БГНЕС педиатърът и детски невролог проф. д-р Иван Литвиненко, дм.

Той обясни, че най-сериозният стимул е материалният. „Всички млади хора искат да живеят както всички останали, а те, така или иначе търпят лишения, защото, знаете, нашата професия е свързана с много отговорности – и с нощни, с дневни, с празнични дежурства, и на този фон, когато ти и не си достатъчно оценен материално, това създава една болка и те кара да търсиш друго решение, ние така ги губим“, отбеляза детският невролог.

Проф. д-р Литвиненко разказа, че детската неврология е една от трудните специалности и по принцип неврологията е наука, от която бягат много хора. „Мозъкът не е достъпен, както други органи, за лесно обследване и интерпретация, но е много логично. В детска възраст какво е особеното – че това е един подрастващ организъм и ако един голям човек може лесно да се оплаче и да каже „ето изтръпва ми едната половина“, има симптоматика и тогава човек лесно се ориентира за диагнозата“, посочи той и подчерта, че при детската неврология основата е познаването на нормалното развитие, физиологията на децата, усвояването на двигателни активности, различаването на необичайни състояния, като например епилепсията, която е многолика.

Детският невролог обясни, че много хора под епилепсия разбират само това, което виждат, или са чели най-вече в Достоевски, защото той е от известните хора с епилепсия, които са направили страхотна кариера, но има много, много други особености, и за всеки родител, лекар или общопрактикуващ педиатър, който вижда отклонение в нормалното развитие на детето, първият въпрос е дали все пак няма неврологична симптоматика. В такива случаи, заяви проф. д-р Литвиненко, детето трябва да бъде насочено, за да може да му се постави навреме диагноза. „В последните години нашата специалност направи един голям бум и болести, които години наред бяха присъда за пациентите, за семействата и за наблюдаващия лекар също, сега получават възможност за лечение“, добави той и уточни, че те са нови, сложни, генетични и това много обогати практиката и даде нови хоризонти и перспективи.

Сред най-честите детски неврологични заболявания е детската церебрална парализа. Тя най-често се проявява при деца, имали неблагополучието по време на бременността, по време на раждането или в първия месец от своето развитие. „Това са едни остатъчни, непрогресиращи заболявания, за съжаление. Обаче, понякога тежки и комбинирани с други дефицити неврологични, те искат доживотно лечение. Това са едни хронични, страдащи деца, с които ние свикваме и те живеят с тях“, обясни проф. д-р Литвиненко.

„Другата голяма група са невромускулните заболявания. За съжаление, там имаме прогресия и в крайна сметка това е и групата, в която се появяват на хоризонта възможности за терапия, за генна терапия, нещо, за което ние мечтаем от години, защото знаем за някои от тях от повече от 20-30 години, генният дефект, и едва сега науката стига до възможно лечение“, каза още детският невролог.

Той отбеляза и голямата група на епилепсиите, защото в детска възраст те са около три пъти по-чести, отколкото при възрастните. „Това са трите големи групи, другите са по-редки и с не така масови заболявания“, заключи проф. д-р Литвиненко. /БГНЕС