От няколко седмици босненско-херцеговинските медии и някои консервативни хърватски издания обръщат особено внимание на Макс Приморац, американец от Херцеговина, който е тясно свързан с консервативни кръгове в САЩ.

Този лобист изигра ключова роля за спирането на средствата от Американската агенция за международно развитие (USAID), наредено от президента Доналд Тръмп. Описван като близък до ХДО /Хърватска демократична общност, бел.ред./  Макс Приморац се смята, че стои и зад сближаването между министър-председателя Андрей Пленкович и новата управляваща администрация в Белия дом.

Завършил международни отношения в Чикагския университет, Макс Приморац за първи път се прочу в администрацията на президента Джордж Буш като съветник в борбата срещу Ал Кайда и като заместник-директор по възстановяването на Ирак. След като се присъединява към Държавния департамент, той работи в Чикагския университет. През 2017 г. се присъединява към Between Two Rivers LLC - компания, чиято основна дейност е да популяризира възможностите за бизнес в страни и региони като Ирак, Афганистан, Украйна и Балканите.

Също така е влиятелен член на консервативното лоби на фондация „Херитидж“, от няколко години е любимец на републиканците и играе централна роля във формирането на техните политики. По време на първия мандат на Доналд Тръмп той беше директор на операциите на USAID в Близкия изток.

През 2018 г. в рамките на USAID възникна напрежение. Майк Пенс, тогава вицепрезидент на САЩ, разкритикува новите безвъзмездни средства, отпуснати на Ирак, с аргумента, че плановете за помощ пренебрегват язидите - религиозна общност в Близкия изток. Макс Приморац веднага създаде нови програми, за да гарантира, че агенцията ще обърне повече внимание на това малцинство в Ирак.

Преди всичко той е автор на глава, озаглавена „Мандат за лидерство: консервативното обещание“, публикувана като част от силно противоречивия Проект 2025 на фондация „Херитидж“, чиято цел е да популяризира консервативните политики за преустройство на федералното правителство. Проект 2025 предлага концентриране на властта в ръцете на президента и замяна на федералните служители с такива, които са лоялни на президента.

Макс Приморац в „Проект 2025“ има и специален раздел за USAID. В нея той подчертава необходимостта от цялостно преустройство на агенцията, като предлага, наред с други неща, драстични съкращения на федералния бюджет. Той определя Китай като основния конкурент, с когото трябва да се води борба, като призовава по-специално за „прекратяване на фанатичните политики в областта на климата, които дават на Пекин ясно предимство“.

„Американската агенция за международно развитие трябва да прекрати войната си срещу изкопаемите горива в развиващите се страни и да им помогне да управляват отговорно своите запаси от нефт и газ, тъй като това е най-бързият начин да се сложи край на крайната бедност и необходимостта от неограничена чуждестранна помощ“, се посочва в документа.

В него се призовава също така да се сложи край на „джендър политиката“, прилагана от администрацията на Байдън, и да се въведат консервативни политики по отношение на репродуктивните права, като същевременно се засили сътрудничеството с религиозните организации. Според него администрацията на Байдън е „изкривила USAID“, която финансира 42% от световните хуманитарни усилия по данни на ООН, превръщайки я в инструмент за насърчаване на абортите, климатичния екстремизъм и феминисткия радикализъм. „Ненужните увеличения на бюджета, извършени от администрацията на Байдън и приети от Конгреса, се превърнаха в огромна глобална програма за предоставяне на права, покривана от прогресивната левица“, добавя той.

През 2018 г. Стивън Никола Бартулица, хърватски политик, роден в САЩ, организира в Загреб конференция с фондация „Херитидж“ за енергийната сигурност, на която присъства тогавашният хърватски президент Колинда Грабар-Китарович, самата тя свързана с Вишеградската група, в съюз с американските консерватори. На тази конференция представители на фондация „Херитидж“ призоваха Доналд Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение за климата. По-късно това беше направено, което показва, че въпреки дистанцирането на Доналд Тръмп от „Проект 2025“ по време на кампанията му през 2024 г., фондация „Херитидж“ все още е силно застъпена в дневния ред на Белия дом.

Също така през 2018 г. Стивън Никола Бартулица посети Макс Приморац в централата на организацията във Вашингтон. Той се завърна през декември 2019 г., този път с Давор Иво Щир, член на ХДО, известен с позициите си в дясната част на партията. През следващата година Бартулица организира участието на Джеймс Карафано, вицепрезидент на фондация „Херитидж“, в предаването „Буджица“, водещото предаване на десницата в Хърватия.

През юни 2024 г. Макс Приморац и Бартулица разговарят продължително. Според Бартулица двамата мъже са „обсъдили стратегическо сътрудничество в областта на консервативните политики, религиозните свободи и правата на човека“. „Хуманитарната помощ и помощта за развитие не трябва да бъдат опетнени от идеология“, казва Стивън Никола Бартулица.

Макс Приморац се опитва да омаловажи ролята си, докато хърватските медии го правят предпочитан посредник между администрациите на Тръмп и Пленкович. "Придавате ми прекалено голямо значение“, каза той неотдавна в интервю за в "Ютарни лист".

До спирането на средствата си USAID участваше в множество проекти в Западните Балкани. В Босна и Херцеговина от финансирането на USAID се възползваха туристическият и енергийният сектор, както и различни организации за защита на човешките права. В Сърбия американската агенция подкрепи укрепването на демократичните институции и свободата на печата. В Хърватия USAID е особено активна от 90-те години на ХХ в. до началото на ХХI в. в предоставянето на помощ за възстановяване, но също така и за образование, здравеопазване, опазване на околната среда и защита на малцинствата. Въпроси, които Макс Приморац счита за несъществени.

Въпреки че е трудно да се установи точният размер на помощта от САЩ, тя се оценява на милиарди долари през последните 30 години. Според Дейвид Дженеро, политически анализатор в Загреб, спирането на помощта ще засегне главно сръбски и босненски неправителствени организации. „В Сърбия и Босна и Херцеговина неправителствените организации на гражданското общество не се ползват от комфорта на принадлежността към Европейския съюз, какъвто е случаят в Хърватия. Поради това те трудно ще намерят финансиране за дейността си. Сега те се оказват с ограничени европейски средства, особено предвид политическата несигурност в тези две страни", казва още Дженеро. I БГНЕС