Разузнавателните служби са една много сериозна държавна институция. Те са инструмент на държавата подобно на дипломацията, които обслужват политиката на държавата. Без подобна информация, която е придобита по агентурен или технически път, или чрез анализ на открити източници, както е в днешно време, държавата не може да реализира своята политика.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Йордан Баев, специалист по съвременна дипломатическа, военна и разузнавателна история и военнополитически проблеми на сигурността. В последните четири десетилетия има общо над 300 публикации, сред тях 13 монографии. Сред най-новите му монографии са втория том на "История на българското военно разузнаване (1955-2018)" и "Американското разузнаване и България (1941-1991)".

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с проф. Йордан Баев.

БГНЕС: Кога е създадено Българското военно разузнаване и какви са задачите, които изпълнява в началния етап от своето съществуване?

Проф. Й. Баев: България няма гражданско разузнаване до края на Втората световна война (1939-1945 г.). Нашата разузнавателна система, която започва да се развива скоро след създаването на Третата българска държава, реално е свързана с военното разузнаване. Съществува спор кога точно е създадено. Историците приемат една дата, но официално е друга.

Първият опит за създаване на структура в Щаба на действащата армия е още през 1891 г., т.е. само 13 години след освобождението. Тогава се създава Бюро за информация, което не просъществува дълго време. Макар България да не е независима държава, тя изпраща офицери под прикритие на търговски и дипломатически агенти в Османската империя и за първи път те започват да осъществяват разузнавателна дейност. През 1903 г. се създава друга структура. На 30 декември 1907 г., което по нов стил е 12 януари 1908 г., княз Фердинанд издава указ за създаване на разузнавателна секция към оперативното отделение на Щаба и оттогава започваме да имаме военно разузнаване, което играе важна роля в последвалите войни за национално обединение от 1912 до 1918 г.

Още от самото си създаване, освен човешкото разузнаване, т.е. военните аташета, то използва технически средства. По времето на Балканските войни (1912-1913 г.) разполагаме с 29 аероплана. Те разузнават театъра на военните действия в Одрин и на други места, които те фотографират. През 1912 г. имаме и елементи на радиотехническо разузнаване – заглушават се чужди радиопредаватели, правят се опити за засичане на противникови радиокомуникации. До средата на ХХ век не сме имали специална школа, където да се обучават офицери от разузнаването. По това време те са с много висока образователна степен, завършили са най-елитните военни академии на своето време във Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Руската империя, като Академията в Торино или Николаевската военна академия. Огромен интерес представляват докладите на нашите военни аташета в навечерието на Балканската война от 1908 до 1912 г. Те са успели да намерят ясна информация за военните планове на Великите сили, които по-късно се осъществяват през Първата световна война.

БГНЕС: След Първата световна война ние почти нямаме армия, какво се случва с Военното разузнаване?

Проф. Й. Баев: Големият проблем идва след Ньойския договор от 1919 г., когато е забранено да имаме военно разузнаване и военно-дипломатическа дейност – да изпращаме военни аташета. Тогава Щабът на армията замаскирва разузнавателната секция под названието 1Б. Никой не знае с какво се занимава тя, като тази ситуация се запазва до Солунското споразумение от 1938 г., което сваля наложените ограничения на страната ни.

Има една много важна разлика между Военното разузнаване и Държавна сигурност. То има контраразузнавателна функция в един много ограничен период от време от 1932 до 1947 г. През цялото време и до ден-днешен дейността на Военното разузнаване е насочена изцяло извън границите на България.

В периода 1941-1944 г. има един много любопитен момент, когато Военното разузнаване фактически не изпълнява заповед на своето ръководство, което е забранило да се разузнават съюзниците – Вермахта, италианските, унгарски, румънски и хърватски съюзници. Не трябва да се забравя, че в този период нашето разузнаване работи в тесен контакт с Абвера. Въпреки това Външното военно разузнаване събира такава информация и когато идва един момент на трансформация – 18-20 септември 1944 г. спешно Щабът на войската трябва да направи новият план за война с нацистка Германия – тези данни за дислокацията на Вермахта оказват много голямо значение. Ето един момент, който показва, че не трябва напълно и сляпо да следваш това, което ти кажат политиците, а да бъдеш професионалист.

БГНЕС: Как се промени Военното разузнаване по време на Студената война и след 1989 г.?

Проф. Й. Баев: След 1945 г. има цялостно преустройство, офицерският корпус е до голяма степен унищожен. Периодът на Студената война може да бъде разделен на няколко подпериода.

Първият е Сталинският, който продължава до 1955-56 г. Той се характеризира с две големи чистки. Първата е на така наречените „царски офицери“ от 1946 до 1948 г. Втората е от 1948/49 до 1952 г., когато се изчиства „врагът с партиен билет“. Те са отстранени, защото са обвинени, че са обслужвали „фашистката клика на диктатора Тито“. През 1955-1956 г. настъпва стабилизация.

За първи път след 1949-1950 г. имаме наченки на Стратегическо разузнаване, т.е. извън онзи обхват около България. Тогава са изпратени разузнавачи в Близкия изток – Израел и Египет, а от 50-те години и в по-далечни държави. В редица случаи такъв обхват не е бил нужен на България. Това е ставало по настояването на водещия ни тогава съюзник – Главното разузнавателно управление (ГРУ) на СССР. По тяхно настояване се осъществява агентурно разузнаване в Япония, Китай по време на маоизма и по-далечни страни. Естествено не е подценен и най-важният обект на разузнаване – НАТО. Тук обаче има една разлика в терминологията. За съветското разузнаване и разузнаването на бивши социалистически страни от Централна Европа противник №1 е САЩ, за нас – Турция. Следват Гърция и Италия (т.е. Югоизточния фланг на НАТО) и едва след това идват водещите държави от Западния свят. Причините са обясними.

Разузнавателните служби на България нямат капацитета да вербуват представители на Велики сили. Това се е случвало много рядко. Не трябва да забравяме, че представител на Велика сила едва ли ще си помисли да предава сведения на една малка страна, която на всичкото отгоре е сателит на СССР. Понякога се осъществява вербовка под прикритие на трета страна. Например, в Близкия изток през 50-те години нашето разузнаване не е свързано толкова с Египет, Израел или Сирия, а се вербуват агенти за Турция и Гърция. До 1955 г. това е и Югославия. Има една наивна история с Югославия. През 1955 г. се подобряват уж отношенията с нея, тогава излиза решение да не се извършва разузнавателна дейност срещу Белград. Година по-късно се разбира, че те осъществяват разузнавателна дейност срещу нас и ние възстановяваме своята дейност.

Края на 60-те години и началото на 70-те на миналия век се изгражда една много стабилна система на българското Военно разузнаване. Създават се 20 отдела с редица отделения, включващи анализ, електронно разузнаване и др. До 2000 г. силите за специални операции също са към Военното разузнаване. От два полка те прерастват в бригадата на силите за специални операции, която днес е дислоцирана в Пловдив.

Тази структура на военното разузнаване остава до промените от 1990-1991 г. Тук също има една разлика със структурите на Държавна сигурност. Докато те са онзи лошия модел, който веднага след промяната изцяло е реорганизиран в рамките на няколко месеца. При Военното разузнаване е необходима година – година и половина. Причината е, че Генералният щаб и армията са една инерционна система, която е рисковано да се променя бързо и радикално.

В новия век, когато има идеи да се обединят двете разузнавателни служби – НРС и Военно информация – един детайлен анализ показва, че това ще бъде стъпка в много погрешна посока. Има подобни примери в чужбина, но традиционно в България те осъществяват различен тип дейност и функция. При Военното разузнаване ключови са дейностите за придобиване на информация с новите оръжейни системи и доктрините на разузнаваните страни.

През последните 30 години ключова е 2000 г., когато Военното разузнаване е извадено от Генералния щаб и е прехвърлено към министъра на отбраната. Това е началният процес на интегриране на военните в ръководството на Министерството на отбраната, което се осъществява 2008-2009 г. Другият съществен момент е, че през 2015 г. за пръв път в историята на Третата българска държава има приет специален закон за военното разузнаване и по-точно става дума за четири закона, обхващащи цялата система за национална сигурност. Там много ясно е описано какво е мястото на българското Военно разузнаване.

През последните 20 години ние изпращаме военни разузнавачи на мандат в чужбина. Трагедията в Кербала, където загинаха български миротворци, показа, че не можем да разчитаме само на съюзническата информация, а е необходим и нашия поглед за запазване на живота на българските воини. От този момент навсякъде, където има наши контингенти – Ирак, Афганистан, Босна, Косово – действат на място и представители на българските военни разузнавателни служби, които осигуряват тяхната защита.

БГНЕС: Чувства ли се сянката на съветските/руски тайни служби върху Военното разузнаване?

Проф. Й. Баев: След 1991 г. и особено след 1997 г., когато официално поемаме към НАТО, се сменят приоритетите и партньорите. Трябва да имаме предвид, че военните разузнавачи не могат да бъдат внесени и се създават с години. Без съмнение до 2000 г. част от състава на Военното разузнаване са минали през съветските школи в Москва. Те имат такъв начин на мислене и трябва да минат години, за да могат да се променят нещата.

Що се отнася до ръководния състав още от 1992-1993 г. има споразумения с НАТО част от офицерите задължително минават през школите на Алианса. Всички ръководители след 2008 г. са минали през специално обучение или курсове в страни от НАТО. Например, Разузнавателната академия на САЩ в Балтимор, Мериленд, Колежа на НАТО в Рим.

Без съмнение има или е имало хора от по-старото поколение, които имат сантименти към Москва. Първият такъв случай е с полковника от запаса Яни Янев, който е бил заместник- ръководител на отдел в аналитичното направление. През 2001 г. е разкрито, че той предава бюлетини на НАТО на руски военни представители. Последните години също се разкриха няколко подобни случаи.

БГНЕС: Какви са съвременните предизвикателства?

Проф. Й. Баев: Състоянието на националната и международна сигурност е много различна от тази преди повече от десет години, когато цареше оптимизъм за скорошно обединение на Европа. Тя коренно се промени и в последната една година. Ролята и мястото на Българското военно разузнаване изключително нараства в тази променяща се кризисна обстановка. Разузнавателният анализ днес има огромно значение за париране на възможните заплахи и вземане на правилните управленски решения. /БГНЕС