Не е печал, нито тъга или страдание.
Чиста, искрена човешка болка.
И нощта, и денят са тихи и спокойни, но в същото време мъката е проглушителна.
На всяка крачка те посрещат жалейка, черна дреха и измъчените лица на местните.
Жестоко е да осъзнаеш, че бъдещето на новите поколения се е изпарило заради недъзите на старите.
Всяко семейство е изгубило близък, старецът скърби за младежа, майката изпраща своя син или дъщеря, но най-обезверени са връстниците на починалите деца.
Сълзите са изплакани от несбъднати мечти.
Нито една земя не е страдала повече от Македония през вековете. Но едно е да го прочетеш, а друго да го видиш със собствените си очи.
Остава единствено надеждата, че някога тези добри семейства ще намерят покой за своите рожби.
Всяка дарена капка кръв и протегната ръка тук се оценяват.
В Кочани, Щип, Пробищип, Чешиново-Облешево и Скопие всеки българин ще чуе две думи - "благодарим, братя!"
Бог да прости жертвите! Вечна памет за душите им!
---
Димитър Русков, пратеник на БГНЕС в РС Македония