Болката е смразила Кочани

В речника на хората от двете страни на българо-македонската граница не съществува нито една дума, толкова силна, че да изрази болката на Кочани.

Не е печал, нито тъга или страдание.

Чиста, искрена човешка болка.

И нощта, и денят са тихи и спокойни, но в същото време мъката е проглушителна.

На всяка крачка те посрещат жалейка, черна дреха и измъчените лица на местните. 

Жестоко е да осъзнаеш, че бъдещето на новите поколения се е изпарило заради недъзите на старите.

Всяко семейство е изгубило близък, старецът скърби за младежа, майката изпраща своя син или дъщеря, но най-обезверени са връстниците на починалите деца.

Сълзите са изплакани от несбъднати мечти. 

Нито една земя не е страдала повече от Македония през вековете. Но едно е да го прочетеш, а друго да го видиш със собствените си очи.

Остава единствено надеждата, че някога тези добри семейства ще намерят покой за своите рожби.

Всяка дарена капка кръв и протегната ръка тук се оценяват.

В Кочани, Щип, Пробищип, Чешиново-Облешево и Скопие всеки българин ще чуе две думи - "благодарим, братя!"

Бог да прости жертвите! Вечна памет за душите им!

---

Димитър Русков, пратеник на БГНЕС в РС Македония

Последвайте ни и в google news бутон