Стремежът на някои наши съсeди да измислят нови нации не е от вчера. Центровете на тези измислици са Белград и Москва. Авторите на тези измислици са треторазрядни учени и не отразяват мнението на сериозната наука., включително в Сърбия и Русия. 
Това заяви проф. Жоро Николов, председател на Македонския научен институт, предаде репортер на БГНЕС. 
Проф. Ана Кочева смята, че спекулациите за шопска нация се подемат охотно от сръбските медии и най-вероятно имат санкцията на официалната власт в Белград. 
Тя припомни, че българският език за разлика от всички славянски езици е аналитичен, т.е. няма падежи. Падежи няма и в северозападните български говори, докато в сръбския език има седем падежа. Има и други езикови различия. 
Крайните северозападни български говори достигат до река Българска Морава, която днес Сърбия нарича само Морава, добави проф. Кочева.
Тя обясни, че не са имали намерение да отговарят на всички тези псевдотвърдения в Сърбия, ако не бяха нашите сънародници в Западните покрайнини. Те изпратиха писмо до сръбския президент Александър Вучич и посланиците на ЕС в Сърбия с протест срещу фалшификацията на историята и езика на българите, както и насаждане на език на омразата срещу българите. 
Проф. Кочева не изключи, че сегашното припомняне на шопския език и нация е свързано с актуалната политическа обстановка в Сърбия, където Вучич се бори да остане на власт на фона на големите антиправителствени протести. 
Проф. Людмила Зидарова посочи, че повдигането на въпроса с шопската нация е с цел конфронтация с България. Тя зададе въпроса накъде иска да върви Сърбия, към ЕС или… “Защо винаги се търси конфронтация от страна на Югославия и сега от Сърбия? Страх ли ги е от България? Сърбия дължи отговор на тези въпроси”, каза проф. Зидарова. 
Проф. Жоро Николов е категоричен, че опитът на Сърбия да създаде шопска нация е свързан с желанието на Белград да търси малцинство у нас и така да се забрави за правата на българите в Западните покрайнини. 
Доц. Ангел Джонев отбеляза, че идеята за шопската нация, които са различни от българите и са по-близки до сърбите, се появява успоредно с идеята за македонската нация в края на Х|Х век. По този въпрос работят сериозни сръбски учени, след това идеята се забравя, за да възкръсне отново през 90-те години на ХХ век. 
Идеята за шопска и македонска нация са с цел да се промени етническото самосъзнание на българите, подчерта историкът. | БГНЕС