За всеки човек, изкушен от историята, би трябвало да е огромен късмет, че живее във времена като днешните. Събитията, които всеки ден наблюдаваме на международната сцена, несъмнено един ден ще бъдат изучавани като повратен момент в световната история. Именно в такива времена се раждат големите лидери и герои, но и големите грешници.

Ако обаче само за миг спрем да следим, със затаен дъх, какво става из широкия свят и обърнем поглед към това, което клиширано наричаме „родна действителност“, ще видим абсурди, каквито никъде другаде няма. Българинът спокойно може да претендира, че има най-оксиморонната представа за това, що е национализъм. Защо ли?

Ами, защото лидерът на партия „Възраждане“ (минаваща за националистическа), Костадин Костадинов, на 25 април се разходи до столицата на Република Сръбска (сръбския ентитет в Босна и Херцеговина) — Баня Лука. Домакин на г-н Костадинов беше небезизвестният президент на Република Сръбска (РС), Милорад Додик. Санкции от САЩ, сътрудничество с режима на Александър Вучич за създаване на Велика Сърбия и най-редовно гостуване на Путин в Москва са само част от делата, които най-общо очертават параметрите на личността Милорад Додик. Е, към тези „подвизи“ трябва да се добави, че преди два месеца лидерът на босненските сърби беше осъден на година затвор за действия срещу конституцията на Босна и Херцеговина.

Но, няма място за притеснение! РС прие закони, които не позволяват федералните власти в Босна да действат на нейна територия. Преди броени дни федералната полиция опита да арестува Додик, но преторианците му осуетиха опита за задържане. За всички, на които това се струва нормално — представете си Рамзан Кадиров да реши, че законите на Руската федерация вече няма да важат на територията на Чечня. Това не се ли наричаше сепаратизъм?

Но, както и да е. Целта на упражнението не е да бъде направен биографичен очерк за славния Додик. Въпросът е: Защо един български „националист“ се среща с един сръбски националист? Нали национализмът е приоритизиране на интересите на твоята нация над всички останали интереси? Ако е така, то следва още един въпрос: Българските интереси съвпадат ли със сръбските? Г-н Костадинов е историк — нека отговори кога в миналото София и Белград са имали общ интерес? След Съединението, по време на войните за национално обединение или когато югославският диктатор Тито искаше най-безцеремонно да заграби Пиринска Македония от България? И до Средновековието да се върне, ще разбере, че единственият български цар, загинал в битка, е жертва на сръбското коварство.

Някой ще каже, че историята трябва да отстъпи на заден план и да се съсредоточим в настоящето. Първо — непознаването на историята води до повтарянето ѝ. Второ — гледайки настоящето, виждам една Сърбия, управлявана от приятеля на Додик — Вучич — която е основният демиург на антибългарската политика, която следва и режимът на Мицкоски в Скопие. Достатъчен аргумент е да посоча, че вицепремиер по междуетническите въпроси в Македония е сърбинът Иван Стоилкович, който нарича Сребреница „некрофилски Дисниленд“. Не съм запознат с новите рейтинги, но до скоро най-популярният политик в РСМ беше не някой македонски политик, а Вучич! Колко големи приятели са ни сърбите — може да попитате и българите, които живеят в Западните покрайнини. Аз ще замълча — нека мъчениците да разкажат!

И въпреки всичко, българският „националист“ се среща с един от двигателите на доктрината „Сръбски свят“, целяща да установи нова сръбска хегемония в Западните Балкани. А да не би причината за визитата на Костадинов да е, че на 9 май Додик за пореден път ще посети Москва? Може би една блага дума, прошепната в ухото на господаря на Кремъл, е достатъчен стимул да пропътуваш разстоянието от София до Баня Лука.

Преди месеци Костадинов заплашваше, че ако България приеме еврото, ще запали българския парламент. Тогава имаше хора, които му ръкопляскаха. Чудно е дали същите ще аплодират, когато Додик запали междуетническа война в Босна. Този сценарий изглежда все по-възможен с всеки изминал ден. Още повече, че режимът на Вучич губи почва в Сърбия и на драго сърце би подкрепил една авантюра от страна на Додик, за да задържи подкрепата на радикалната част от сръбското общество.

Накрая ще излезе, че българите сме автори на патент. Българският „национализъм“ ще е единственият под небето, който съвсем целенасочено се стреми не към добруването на нацията, а към ликвидирането ѝ. Е, поне и ние ще сме дали нещо на света. Нека поне, ако сме решили да се самоунищожаваме, да опишем поведението си с правилното понятие. Националисти бяха онези, които се съпротивляваха срещу сръбския геноцид в Македония. Тези, които подкрепят Вучич и Додик, са по-близки до библейския персонаж, който те целува и после казва: „Той е, хванете го!“ Интересно ще е, пресмятайки инфлацията за последните 2000 години, да оценим 30 сребърника — на колко рубли се равняват днес? | БГНЕС

---

Велислав Илиев, отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС