„Сръбски свят“ е концепция от началото на ХХ век, а ние сме в ХХI век. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Лозан Митев, председател на Гражданския комитет „Западни покрайнини“.

„Сърбия не иска да бъде член на европейското семейство, защото тя има други ценности и друга стратегия и философия за своето бъдеще. Това е така нареченият „сръбски свят“. Той напълно се различава от европейската концепция. От тази гледна точка е прекалено рано и безсмислено да се говори за една активна фаза на присъединяване или на приобщаване на Сърбия към европейското духовно, културно и политическо пространство“, подчерта проф. Митев.

Той определи „сръбски свят“ като една много амбициозна програма на днешната власт в Белград. „Тя съответства на това, което наричаме „Сръбската национална доктрина 200 години“, заяви проф. Митев. Той обясни, че нейният смисъл се състои в това, че в условията на геополитически сътресения се изчаква удобния момент, в който да бъде реализирана сръбската геополитическа кауза.

„Дали това е адекватно или не? В този объркан свят, който проповядва днес повече насилие и утвърждаване на влияние и господство чрез силата, може би е неадекватен, несправедлив, безчовечен и нехуманен“, заяви ученият.

Той припомни, че сръбските общности, които са населявали Войводина, Босна и Хърватия продължително време са живели в условията на една форма на интегралност и сътрудничество с общностите от други етноси и религии.

„Но национализмът, който е основан на сръбската доктрина от началото на ХХ век, довежда до антагонизма, който завърши с жестоката криза от края на ХХ век. Това, което нарекохме взривът на Югославия. Взривът в Югославия показва безсмислието на концепцията за „сръбския свят“, категоричен е проф. Лозан Митев.

Той отбеляза, че отношението на Белград към българското национално малцинство в Западните покрайнини е двояко.

„На официално равнище и в административно-институционално отношение Сърбия покрива формално абсолютно всички изисквания за това, което наричаме равноправен статут и положение на нашето малцинство. Говорим за скритата форма на дискриминация и натиск върху нашите сънародници за това те да се откажат от своята национална идентичност. Това е скритият проблем на българо-сръбските отношения по въпроса за българското национално малцинство. Скритият натиск и принуда българите да се откажат от своята самоличност“, заяви председателят на Гражданския комитет „Западни покрайнини“. /БГНЕС