На 10 ноември 1989 г. на провеждащия се Пленум на Централния комитет на БКП тогавашният генерален секретар на управляващата партия Тодор Живков подаде оставка. Това беше обявено и в централните новини, което беше посрещнато с огромна изненада, като се има предвид, че това беше един тоталитарен режим, в който подаването на оставка не беше нещо обичайно. За всички ставаше ясно, че Тодор Живков се оттегля от властта под натиска на започналите в цяла Източна Европа промени по това време.

Това каза в интервю за БГНЕС историкът проф. д-р Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН.

„Нека да не забравяме, че именно в началото на ноември 1989 г. започна и рушенето на Берлинската стена, което беше не само един символичен акт, че комунизмът пада в Източна Европа, но и ясен сигнал, че промените са абсолютно необратими“, заяви проф. Вачков.

Историкът подчерта, че 10 ноември 1989 г. маркира по-нататъшното развитие и на страната, и на българското общество.

На въпроса извървяхме ли прехода или все още има какво да се желае проф. Вачков отговори, че погледнато по отношение на промените, които настъпиха в политическия, в икономическия живот на България след 1989 г., можем да кажем, че преходът от тоталитарна политическа система, от административно-планова икономика към пазарна икономика, е приключил.

„България малко или повече е изградила демократична политическа система с многопартийно участие в нея, с избори, смяна на правителствата след избори, т.е. всички онези основни изисквания за демократичното управление“, отбеляза той и допълни, че България вече е много далече от това еднопартийно тоталитарно управление.

Историкът посочи и че страната ни е приела принципите на пазарната икономиката и е приключила с административно-плановия подход и можем да кажем, че преходът е приключил. Той обърна внимание, че когато говорим за демокрацията като политическа система, а и включително за пазарната икономика, това са едни системи, които постоянно се развиват, и от тази гледна точка не можем да кажем, че ние сме стигнали някакво ниво, в което е приключило.

„Напротив, промени и реформи тези системи постоянно изискват и от тази гледна точка българското общество ще продължава да стои пред постоянно възникващи предизвикателства в неговото развитие“, допълни проф. Вачков и уточни, че това е нормално и нещо, което се появява навсякъде по света.

Историкът, обаче, е наясно и че датата 10 ноември 1989 г. не се възприема еднозначно от българското общество. Според него една немалка част от обществото ни, по-възрастната, изпитва определени носталгии и симпатии по това време по различни причини, които са най-разнообразни и лични, както и свързани с това, че преди 34 г. са били млади и пр.

„Но това, което историята трябва да каже на днешните млади поколения и на бъдещите поколения, е, че този режим, който падна през 1989 г. по своята дълбока същност беше изключително репресивен. Един режим, който дълбоко, цялостно ограничава най-елементарните човешки права. Един режим, който лишава хората от естествената им свобода“, категоричен е той.

Проф. Вачков добави, че независимо кой как възприема онова време, тези неща трябва да бъдат ясно казани и ясно заклеймени като абсолютно неприемливи за едно съвременно общество, защото това е един режим, който лишава тотално от свобода, който лишава хората от техните изконни човешки и граждански права.

„Всякакви други доводи не биха могли да имат необходимата тежест, за да оправдаят подобен репресивен, насилнически режим“, каза още той.

Проф. Вачков обясни, че като историк много държи на това, че трябва наистина да се извлича поуката от историята, за да не могат да се повтарят грешките.

„Да, хората, обществата, отделните индивиди допускат грешки – това е нормално. Въпросът е тези грешки да не бъдат повтаряни, едно от основните условия е да се познава историята“, заключи той. /БГНЕС