Мащабното увеличаване на разходите на Москва за войници и оръжия ѝ помогна да се противопостави на прогнозите за дълбока рецесия, след като започна военната си кампания през февруари 2022 г.

Бързият растеж обаче предизвика висока инфлация и дълбок недостиг на работна ръка в Русия, което тревожи Кремъл, предаде АФП.

Икономиката се разшири 4,1% през 2024 г., заяви министър-председателят Михаил Мишустин пред руския президент Владимир Путин на телевизионна среща, позовавайки се на данни на статистическата агенция "Росстат".

Това е същото като темпа на растеж през 2023 г., посочи Мишустин - ревизирайки предишната цифра за 3,6-процентно разширяване за тази година.

Путин приветства икономическите резултати, но нареди на Мишустин да се справи с повишаването на цените.

"Като цяло резултатът е добър. Задачата за настоящата година е да се постигне по-балансирана траектория на растежа и да се постигне намаляване на инфлацията", подчерта Путин.

Мишустин заяви, че е "абсолютно ясно, че основното предизвикателство е инфлацията", която през миналата година достигна 9,5%.

През последните месеци покачването на цените на основните стоки се превърна в основна новина в държавните медии - обикновено безкритични към Кремъл.

Цената на маслото се е повишила с 36% през 2024 г., съобщи "Росстат", а общите цени на хранителните продукти са се покачили с повече от 11%.

Цените бяха повишени от бързото нарастване на държавните разходи в условията на офанзивата в Украйна.

Държавните разходи ще бъдат с две трети по-високи през 2025 г. в сравнение с 2021 г., преди военната офанзива на Русия.

Миналата година Путин заяви, че Москва изразходва почти 9% от своя БВП за отбрана и сигурност.

Руски официални лица и икономисти твърдят, че икономиката ще се забави през тази година.

Проучване на централната банка сред анализатори, публикувано тази седмица, показа, че очакванията са за 1,6% разширяване през 2025 г.

"Може би през следващата година няма да има толкова значителен ръст на икономиката, но е много важно да се спре инфлацията", каза още Мишустин пред Путин.

След като в продължение на месеци предупреждаваше, че тя "прегрява", тази седмица централната банка заяви, че растежът ще се върне към "по-устойчиви темпове".

Тя повиши лихвените проценти до достигнатия за 2 десетилетия връх от 21% в опит да овладее инфлацията и да охлади икономиката, но нарастващите разходи по заемите предизвикаха гняв сред бизнеса и домакинствата.

Западът се надяваше, че санкциите ще сринат руската икономика и ще попречат на способността на Москва да финансира военната си офанзива.

Според централната банка икономиката на Русия сега е с над 6% по-голяма, отколкото преди офанзивата.

Преди да изпрати войски в Украйна, Русия беше изправена пред почти десетилетие на бавен растеж и спадащ жизнен стандарт - страдаше от санкциите и ограничените вътрешни разходи след анексирането на Крим от Москва през 2014 г. | БГНЕС