Напрегнатият предизборен дебат за имиграцията в Германия ще затрудни наемането на достатъчно квалифицирани работници от чужбина, за да се запълни нарастващият недостиг на работна ръка, каза управителят на болница Катрин Лефлер.

Очаква се изборите на 23 февруари да донесат победа за консервативния блок ХДС/ХСС и силно второ място за крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ).

И двете партии обещаха репресии срещу имиграцията, като АзГ провеждаше кампании в някои части на страната с фалшиви самолетни билети, за да изпрати нелегалните мигранти на еднопосочно пътуване към дома.

Потенциалните нови служители „гледат много внимателно в коя държава ще отидат в бъдеще, къде искат да живеят“, посочи Лефлер, директор на отделение за грижи в клиника в Берлин.

Последните политически събития „със сигурност не са положителни“, що се отнася до привличането на най-добрите и най-умните от чужбина, каза тя.

В германските болници около 15% от всички медицински специалисти имат чуждестранен паспорт, включително около 5000 сирийски лекари.

А делът на чуждестранните работници се очаква да нарасне, тъй като по-възрастните поколения излизат в пенсия, без да има достатъчно местни стажанти, които да ги заместят.

Необходими са около „40 000 квалифицирани имигранти“ годишно, за да се компенсира „демографският дефицит“, обясни Гералд Гас, ръководител на асоциацията на германските болници.

Проблемът надхвърля границите на здравеопазването. Според икономическия институт DIW в Берлин до 2029 г. Германия ще се нуждае от „поне 1,6 милиона“ нови имигранти, за да заеме важни позиции в селското стопанство, строителството, логистиката и други области.

Без тях плановете на Германия за преструктуриране на скърцащата икономика могат да се провалят и „много компании ще фалират“.

 „Културата на посрещане“ на Германия по времето на бившия канцлер Ангела Меркел, която отвори вратите за над един милион сирийски, афганистански и други бежанци по време на масовия наплив през 2015-2016 г., се разклати през последните години.

След поредица от смъртоносни нападения, за които бяха обвинени мигрантите, миналия месец ХДС/ХСС прие предложение, призоваващо за ограничаване на имиграцията с подкрепата на АзГ.
Твърдата позиция беше опит да се „изиска обратно този въпрос“ от крайнодясната партия, каза политологът Оливиеро Ангели от Техническия университет в Дрезден.

Консерваторите, водени от Фридрих Мерц, искаха „промяна на посоката“, изхождайки от принципа, че хуманитарната помощ и икономическата политика трябва да бъдат „строго разделени“, добави той.

Дори лявоцентристките социалдемократи на канцлера Олаф Шолц са „преминали сравнително силно надясно“ по отношение на имиграцията, като правителството е наложило по-строг контрол по границите на Германия.

Въпреки няколкото широко разпространени нападения, в анализ на института Ifo, публикуван тази седмица, се казва, че „няма връзка между нарастващия дял на чужденците в даден район и местната престъпност“.

В него също така се предполага, че „ефективен начин за предотвратяване на престъпността сред мигрантите е интеграцията на пазара на труда“ и се призовава за политики, които улесняват признаването на чуждестранните квалификации.

Правителството на Шолц подписа споразумения с Индия, Кения, Мароко и други страни, за да улесни пристигането на квалифицирани работници в Германия, но пречките останаха значителни.

„Силно бюрократичните“ процедури биха могли да накарат кандидатите да изберат други страни, в които навлизането на пазара на труда е по-лесно, заяви шефът на асоциацията на болниците Гас.

Според него обаче намаляването на бюрокрацията няма да е достатъчно. „Настоящата политическа ситуация не прави Германия по-конкурентоспособна“, обясни той.

Тонът на дебата за имиграцията беше посрещнат от много чуждестранни жители с „неразбиране“, каза Мохамед Ел Каада, ръководител на асоциация на мароканците в Германия.

„Не бива да изключваме тези, които са помагали за оформянето на страната в продължение на десетилетия“, добави той. | БГНЕС

Пиерик Ивон, анализ за АФП.