Референдумът за присъединяване на Молдова към ЕС е на ръба при почти 100% преброяване. Проевропейският президент Мая Санду, която спечели първи тур на президентския вот, обвини в намеса „престъпни групи, работещи заедно с чуждестранни сили“ - завоалирана препратка към Русия.
Близкият резултат в гласуването е неуспех за Санду, която ще се изправи пред труден втори тур.
Очакваше се референдумът да премине по-успешно в страната с население от 2,6 млн. души, граничеща с Украйна.
Кишинев подаде молба за присъединяване към Европейския съюз след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
След преброяването на повече от 98% от гласовете, гласовете „да“ са 50,08%, докато лагерът „не“ получава 49,92%.
Санду посочи, че Молдова е станала свидетел на „безпрецедентно посегателство срещу свободата и демокрацията на нашата страна, както днес, така и през последните месеци“, обвинявайки „престъпни групи, работещи заедно с чуждестранни сили, враждебни на нашите национални интереси“.
На президентските избори Санду получи почти 42% от гласовете и ще се изправи срещу най-близкия си конкурент Александър Стояногло на втори тур на 3 ноември.
Бившият прокурор, подкрепян от проруските социалисти, събра по-висок от очаквания резултат от над 26% в надпреварата с общо 11 конкуренти.
Резултатът от референдума - дори и да доведе до малка победа за проевропейския лагер - „отслабва проевропейския имидж на населението и на ръководството на Мая Санду“, заяви пред АФП Флоран Парментие, политолог от парижката Sciences Po.
Описвайки резултата като „изненада“, той каза, че цифрата няма да повлияе на преговорите за присъединяване с Брюксел, които започнаха през юни тази година, въпреки че едно категорично „да“ щеше да бъде „ясен положителен сигнал“.
Парментие добави, че резултатите „не предвещават нищо добро за втория тур“ за Санду, като отбеляза, че много от хората, които са подкрепили останалите девет кандидати в неделя, е по-вероятно да гласуват за Стояногу на втория тур.
52-годишният Санду, бивш икономист от Световната банка и първата жена президент на Молдова, който през 2020 г. победи подкрепяния от Москва настоящ президент, беше явен фаворит в надпреварата. Проучванията също предвиждаха победа на референдума.
Критиците на Санду твърдят, че тя не е направила достатъчно, за да се пребори с инфлацията в една от най-бедните страни в Европа или да реформира съдебната система.
В кампанията си Стояногло, който беше уволнен като прокурор от Санду, призова за „възстановяване на правосъдието“ и обеща да води „балансирана външна политика“.
57-годишният Стоилов се въздържа от гласуване на референдума.
В Кишинев гласоподавателят Генади, който отказа да назове фамилията си, заяви, че е притеснен от „западния“ уклон на страната и смята, че правителството „влошава положението“ в икономически план.
Друга избирателка, Олга Чернега, 60-годишна икономистка, обясни, че е дошла да гласува „за просперитет, мир и благоденствие в нашата страна“.
Безпрецедентна схема за купуване на гласове
Опасенията за руска намеса са все по-силни.
Наскоро Вашингтон отправи ново предупреждение за предполагаема руска намеса, а ЕС наложи санкции срещу няколко молдовски граждани.
Москва категорично отхвърли обвиненията в намеса.
През последните седмици полицията извърши стотици арести, след като разкри „безпрецедентна“ схема за купуване на гласове, която според нея може да опорочи до една четвърт от бюлетините, подадени в страната с население 2,6 млн. души.
Полицията заяви, че милиони долари от Русия, целящи да подкупят избирателите, са били прехвърлени в страната от хора, свързани с Илан Шор, избягал бизнесмен и бивш политик.
Осъден задочно миналата година за измама, Шор редовно заклеймява Молдова като „полицейска държава“ и „послушна марионетка на Запада“.
„Вие се провалихте съкрушително“, написа Шор в социалните мрежи след изборите.
Освен предполагаемото купуване на гласове, според полицията е установено, че стотици млади хора са били обучавани в Русия и на Балканите да създават „масови безредици“ в Молдова, като например да използват тактики за провокиране на органите на реда. | БГНЕС