Изкуственият интелект не бива да бъде доминиран от една-единствена държава, заяви китайският президент Си Дзинпин в петък, призовавайки за международно сътрудничество в неговото развитие на голяма конференция в Шанхай.

Китайските AI модели настигат най-мощните американски разработки, като същевременно привличат потребители по цял свят с по-ниски цени. Но начинът, по който трябва да се управлява бързоразвиващият се сектор, се превръща в ключова тема, тъй като нарастват опасенията относно използването на изкуствения интелект във военни действия или от хакери и терористи.

„Развитието на изкуствения интелект не бива да бъде солово изпълнение на една държава, а симфония на международното сътрудничество“, заяви Си при откриването на Световната конференция за изкуствен интелект (WAIC). „Трябва съвместно да се противопоставим на прекомерното разширяване на понятието за национална сигурност в областта на изкуствения интелект или на поставянето на сигурността на една държава над тази на другите“, добави той.

Съединените щати и Европейският съюз наложиха ограничения върху вноса на китайски технологии, позовавайки се на опасения за националната сигурност, докато скорошни търкания между Вашингтон и американските AI лаборатории повдигнаха въпроси относно това кой контролира достъпа до водещите технологии. Конференцията WAIC е „най-важното годишно събитие за разбиране на посоката на китайската AI индустрия“, заяви По Джао от аналитичното издание Hello China Tech пред АФП. Според него Съединените щати запазват ясно лидерство в напредналите чипове, авангардната изчислителна инфраструктура и най-капиталоемкото разработване на модели, но Китай е техният „най-близък и най-всеобхватен конкурент“.

Четиридневната конференция WAIC събира над 1000 китайски технологични компании заедно с представители на властта, изследователи и фигури от индустрията. Изложени са около 3000 продукта - от мощни полупроводникови системи за AI изчисления до смартфон, способен автономно да управлява приложения.

Вниманието обаче първо беше насочено към визията на Си за това как светът трябва да се справи с потенциалното въздействие на изкуствения интелект върху киберсигурността и конфликтите, както и върху работните места и световната икономика. „Трябва да въведем закони и регулации, технологичен мониторинг, системи за ранно предупреждение и спешно реагиране, за да гарантираме, че изкуственият интелект винаги остава под човешки контрол“, заяви Си пред конференцията, призовавайки за „хуманоцентричен“ подход.

В четвъртък министърът на външните работи Уан И и представители на 29 държави, включително Русия, Пакистан и Индонезия, подписаха споразумение за създаването на междуправителствена група за сътрудничество в областта на изкуствения интелект. Световната организация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект, със седалище в Шанхай, има за цел да насърчава консултациите и сътрудничеството между членовете си, за да осигури „здравословно и подредено“ развитие на технологията, съобщиха държавните медии.

Лидери, сред които генералният секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Антониу Гутериш, камбоджанският министър-председател Хун Манет и тайландският министър-председател Анутин Чарнвиракул, присъстват на WAIC, която представя най-новите постижения на китайските технологии. Рано в петък базираният в Пекин стартъп Moonshot AI представи нов мощен флагмански модел - Kimi K3, чието представяне според източници би могло да съперничи на едни от най-добрите, ако не и на водещите американски разработки.

Други акценти на тазгодишното издание на WAIC са моделът M3 на MiniMax, първият масово произвеждан телефон, оборудван с автономен AI агент, и „свръхвъзелът“ Atlas 950 на Huawei - AI архитектура за обучение и разсъждение. Основната тема тази година ще бъде преходът от AI модели към системи, които могат да бъдат внедрени в мащаб в ежедневието, посочи Джао. AI агентите - инструменти, способни да разговарят с потребители, да управляват софтуер или да изпълняват сложни задачи - също заемат централно място.

Изкуственият интелект се превърна в стратегически стълб на индустриалната политика на Китай, движен от държавни инвестиции, насочени към изграждането на вътрешна екосистема - от производство на чипове до потребителска употреба. Дневното потребление в Китай на „токени“ - индустриалната единица за измерване на употребата на AI - е нараснало хилядократно през последните две години, съобщават държавните медии, цитирайки официални лица. Китайският пазар е бил оценен на 1,2 трилиона юана (177 млрд. долара) през 2025 г. и се очаква да нарасне с над 30% тази година според официални данни.

Китай има повече патентни заявки за генеративен изкуствен интелект от която и да е друга държава, според Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), която е регистрирала над 43 000 такива заявки между 2024 и 2025 г. Все повече компании в чужбина - като Siemens тази година - възприемат китайски AI модели с отворен код, привлечени от тяхното представяне, по-ниска цена и възможност за персонализация, за разлика от затворените системи на американски гиганти като OpenAI и Anthropic. |БГНЕС, АФП