„Сигналгейт“ разобличи омразата на Джей Ди Ванс към Европа

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс изпитва сериозна неприязън към Европа.

"Сигналгейт“ - по името на политическия скандал, свързан с комуникацията между висши американски служители в мрежата „Сигнал“, на която по погрешка е бил включен журналист - за пореден път доказа, че вицепрезидентът на САЩ се възползва от най-малката възможност да критикува Стария континент.

За Джей Ди Ванс нямаше значение, че тази група в „Сигнал“ е имала за цел да координира нападение срещу хутите в Йемен на най-високо правителствено ниво. Още в първото си съобщение той изрази факта, че „не обича да се притичва на помощ на европейците по този начин“.

Какво общо имат американските бомбардировки в Йемен с интересите на Европа? В очите на Джей Ди Ванс тази американска операция е насочена към осигуряване на навигацията в Суецкия канал, през който преминават „40% от европейския търговски трафик“ и много по-малко за Съединените щати. В този обмен на мнения Ванс заявява, че само 4% от северноамериканската търговия преминава през този морски път.

Това не е първият път, в който вицепрезидентът удря по Европа. Международната конференция по сигурността в Мюнхен, Германия, в средата на февруари му предостави трибуна за критика на ЕС, неговите ценности и икономически модел.

През 2022 г., когато Джей Ди Ванс все още беше новоизбран сенатор от Охайо, той даде воля на своя евроскептицизъм, като критикуваше неизбраните „технократи“ на Европейския съюз, припомня порталът Axios.

За някои експерти, интервюирани от "Франс 24", Джей Ди Ванс просто казва на глас това, което Доналд Тръмп мисли от 2016 г. насам. „Още по време на първия си мандат американският президент имаше много войнствено отношение към Европа, като почти не криеше презрението си към германския канцлер Ангела Меркел, например. Но по онова време все още имаше доста хора от консервативната партия, които му пречеха да стигне твърде далеч“, казва Ричард Харги, специалист по американска политика в Кралския университет в Белфаст.

Твърди се, че Д. Д. Ванс въплъщава необузданата версия на тръмпизма, която „от началото на руското нахлуване в Украйна удря Европа под претекст, че тя позволява на САЩ да вършат работата по защитата на една страна, която е далеч от американците, без да дава нищо в замяна“, подчерта Андрю Готорп, специалист по съвременна история на САЩ в университета и автор в "America Explained“.

В това отношение Европа плаща цената за доктрината "Америка на първо място“.

„Това е и по-крайна версия на американската изключителност, която е вдъхновявала външната политика на други американски президенти“, посочва Кристофър Федърстоун, специалист по американска външна политика в Университета в Йорк. Според тази доктрина, която има дълбоки корени в десницата, само Съединените щати, като свръхсила и по силата на някакво божествено или морално право, могат да наложат своето виждане за света. „Именно поради тази изключителност Джордж Буш-младши напълно пренебрегна противопоставянето на част от международната общност на войната в Ирак през 2003 г.“, обяснява Кристофър Федърстоун.

Човекът от Силициевата долина и християнските ценности
Доналд Тръмп и неговите съюзници не се задоволяват с това "не ме интересува“ отношение към мнението на международната общност. Те заемат антагонистична позиция спрямо държавите, които, както и в Европа, може да им се сторят, че пречат на идеологическия им път.

Джей Ди Ванс олицетворява тази позиция спрямо Европа. Но за вицепрезидента антиевропейското отношение има още по-дълбоки корени. „Не трябва да забравяме, че той е политическият защитник на влиятелни фигури от Силициевата долина като Питър Тийл. Тези лица имат либертарианска визия, противопоставяща се на Европа и нейните регулации“, посочва Жером Виала-Годефрой, доктор по американска цивилизация и автор на книгата „Les mots de Trump“.

Именно връзките му със Силициевата долина обясняват и твърдата му защита на абсолютистката визия за свободата на изразяване, изтъквана и от Елон Мъск. „За него е неприемливо държавите, в Европа например, да имат различен подход към свободата на изразяване“, отбелязва Кристофър Федърстоун. I БГНЕС 

Последвайте ни и в google news бутон