Изправена пред възможно екзистенциално предизвикателство за сигурността, Европа трябва да зададе бързи въпроси и да намери незабавни решения. Това може да не е по вкуса на всички, предвид историята на влошените отношения, но континентът има очевидно решение, което го гледа в очите - Турция.

Турция разполага с най-големите сухопътни сили на НАТО в Европа с близо 400 000 души сухопътна войска, а когато се включат и резервите - двойно повече. Разполага с над 2000 основни бойни танка, което е близо половината от тези в европейския НАТО, а военноморските ѝ сили имат решаващ контрол и влияние върху морските пътища в Черно море.

Тъй като Европа се бори да събере сили за укрепване на сигурността на Украйна в размер на 20 000-30 000 души, единствено Турция има възможност да увеличи числеността си до нещо ефективно, поне в краткосрочен план.

Има и някои положителни признаци. Утвърденото европейско подозрение към Турция беше оставено настрана, когато външният министър Хакан Фидан беше поканен да участва в срещата на върха по сигурността за Украйна на 2 март в Ланкастър Хаус в Лондон.

Но Анкара може да постигне още по-голяма промяна в областта на отбранителната промишленост. Сега Европа открито заявява, че трябва да повиши местното военнопромишлено производство, но признава, че ще са необходими няколко години, за да даде резултат.

На 5 и 6 март Германия и ЕС обявиха огромни финансови пакети в подкрепа на производството на оръжие. Континентът признава късно, но с яснота, че евентуалното оттегляне на САЩ от отбраната на континента оставя огромни пропуски в способностите.  

Перспективата за лош мир, наложен от САЩ и Русия, накара европейските сили да обмислят разполагането на европейски сили за подсигуряване на сигурността в Украйна, но и да създадат по-голяма независимост и следователно по-малка зависимост от САЩ. Макар че по време на войната Турция донякъде играеше и от двете страни, една категорична руска победа би позволила на Кремъл да поднови квазиимперските си усилия да доминира в Черно море и Южен Кавказ и да ликвидира Украйна, където Турция има значителни интереси. Нищо от това няма да бъде приветствано от правителството на Реджеп Тайип Ердоган.

Предвид стимулите, които Европа може да предостави, Турция ще има всички основания да сътрудничи, още повече че днес разполага с отбранителни способности, с които Европа ще разполага едва утре.

Турция може да предостави временни решения. Тя разполага с огромен и ефективен производствен сектор с реални предимства в областта на отбранителното производство. Тя има възможност да произвежда танкове, бойни машини на пехотата и боеприпаси - включително 155-милиметрови артилерийски снаряди - в голям мащаб.

Страната също така разполага с модерни и все по-важни военни технологии - включително световни възможности в областта на безпилотните летателни апарати, които липсват на европейския отбранително-промишлен комплекс. Този капацитет беше демонстриран в първите дни на конфликта в Украйна, където турските безпилотни самолети Bayraktar се оказаха смъртоносно ефективни в битката за Киев, като помогнаха да се задържат колони от руски танкове.

Какво би искала Турция в замяна? Тя копнее за сътрудничество и по-специално за обмен на технологии, което би могло да бъде от полза и за двете страни. Това би донесло общо благо по отношение на засилената сигурност за целия континент.

През последните дни видяхме ясни доказателства за готовност за ангажиране и съвместна работа от двете страни. На 6 март турската компания за безпилотни летателни апарати Baykar обяви знакова сделка с европейския отбранителен гигант Leonardo за бъдещо съвместно производство с цел използване на европейския пазар на военни безпилотни летателни апарати на стойност 100 млрд. долара. Това се случва след неотдавнашната инвестиция на Baykar в аерокосмическата компания Piaggio в Генуа, Италия.

Надяваме се, че това ще послужи като сигнал за други европейски отбранителни компании да се обърнат към турски партньори, които желаят да си сътрудничат. Те биха могли да предложат помощ за финансиране и достъп до пазари.

Европа може значително да улесни последния, като бързо пристъпи към надграждане на митническия съюз ЕС-Турция, а Обединеното кралство трябва да последва примера с двустранно търговско споразумение след Брекзит.

Страната е опора на европейската сигурност чрез 70-годишното си членство в НАТО. Независимо от грешките, включително споровете относно миграцията, сигурното убежище, предоставено на кюрдските опозиционни групи, и в резултат на това членството на Швеция в НАТО, това са изключително трудни времена и това е добър момент да се продължи напред.

Турция продължава да бъде важен партньор и съюзник за Европа и нейното сътрудничество е от абсолютно ключово значение, ако искаме да преодолеем бурята, предизвикана от общите ни дилеми и заплахи. І БГНЕС

-------------

Тимъти Аш е асоцииран сътрудник в Чатъм Хаус по програмата за Русия и Евразия. Неговият анализ е публикуван в СЕРА.