"Нека сега се обърна към един въпрос, който ме засяга лично, отношенията ни с България.
Едни от най-ранните ми и най-хубави спомени са свързани с България. Първата ми почивка като малко дете беше в Слънчев бряг, където за първи път открих любовта си към морето и слънцето. Години по-късно друг скъп момент беше, когато синът ми направи първите си стъпки на ските в Боровец, прегръщайки радостта на зимата сред красивите планини на България. Тези лични връзки ми напомнят за дълбоките връзки, които нашите народи споделят, изградени в продължение на поколения. Сега обаче тези връзки са застрашени. Политиките и действията през последните години подхраниха недоверието между нашите нации, подкопавайки самата тъкан на нашите добросъседски отношения", заяви Муцунски.

"Днес заставам пред вас като представител на една нация, извървяла изключителен път – белязан от дълбоки жертви и безпощадна издръжливост – всичко това в името на нашето европейско бъдеще. Ние сме държава, която смени знамето си, промени конституцията си няколко пъти и дори смени името си. Изборът не беше лесен. Той стигнаха до сърцевината на това кои сме ние като народ, докосвайки нашата идентичност и нашата история. Но ние направихме тези жертви, защото бяхме насърчени да вярваме в европейското обещание. Бяхме убедени, че пътят на диалога, компромиса и реформите ще доведе до по-светло бъдеще за нашите граждани, като част от европейското семейство. И когато тези монументални промени бяха направени, гласове отвън – онези, които ни наблюдаваха и насърчаваха – ги похвалиха като примери за смелост, като стъпки напред за целия регион, като доказателство за трансформиращата сила на Европа", каза външният министър.

Муцунски твърди, че "това, което е последвало, не оправдава обещанията":
"Всеки път, когато премахнем едно препятствие, изскача друго – несправедливо, неочаквано и дълбоко обезкуражаващо. Разрешихме продължилия десетилетие проблем с името с Гърция чрез Споразумението от Преспа, ход, приветстван от някои като триумф на дипломацията. Но веднага щом тази глава се затвори, се появи друга пречка, несвързана с нашите реформи, нашия напредък или нашата готовност да се присъединим към Европейския съюз.
Тези променящи се условия са не само обезкуражаващи; те подкопават доверието в самия процес. Те затрудняват нашите граждани да повярват, че техните жертви някога ще доведат до бъдещето, което им е обещано."

Ето и останалата част от речта на Тимчо Муцунски:
"Продължителното използване на правото на вето от България в процеса на присъединяване към ЕС е особено болезнена пречка. То не само спира напредъка ни, но и изпраща обезсърчаващ сигнал за състоянието на европейската солидарност и взаимно уважение. Като позволяваме на двустранните въпроси да доминират в процеса на присъединяване, рискуваме да превърнем този механизъм в инструмент за разделение, а не в инструмент за единство.

Нека бъда ясен: нашата нация и правителство остават ангажирани с диалога и помирението. Ние сме готови да се ангажираме добросъвестно, да търсим решения, които зачитат миналото, докато изграждаме по-добро бъдеще. Но това трябва да е съвместно усилие. Напредъкът не може да дойде от едностранни искания или ултиматуми; изисква взаимно уважение, разбиране и смелост и от двете страни.

Каним България да се присъедини към нас в това усилие, за да можем заедно да преодолеем тези предизвикателства и да изградим отношения, които ще отразяват истинския дух на европейското партньорство...
Следващите пет години ще определят бъдещето на разширяването на ЕС. Ясните срокове, осезаемият напредък и политическата смелост са от съществено значение. | БГНЕС