Убийството на косовски полицай от група от 30 или повече тежко въоръжени сръбски националистически бойци миналия уикенд бележи най-значимия инцидент със сигурността в тази страна и региона на Западните Балкани от повече от десетилетие. Посланикът на САЩ в Прищина, Джефри М. Ховениер, описа нападението впоследствие: „Знаем, че е било координирано и сложно... Количеството оръжия предполага, че е било сериозно, с план за дестабилизиране на сигурността в региона.“

Властите на Косово са съгласни и са още по-категорични в това кого обвиняват. А именно правителството на Сърбия и нейния президент Александър Вучич.

В часовете след продължилите цял ден престрелки между екстремистите и полицията, при които се съобщава, че трима нападатели са били убити, кабинетът на косовския премиер Албин Курти публикува снимки на големия тайник с конфискувани оръжия и боеприпаси. „Извършителите не са действали сами, а с държавна подкрепа", написа той. "Сърбия трябва да бъде подведена под пълна отговорност за спонсорирането на терористично насилие на територията на Косово.“

Сърбия, разбира се, отрича тези обвинения и отговори с обвинения, насочени към Курти и неговото правителство за тяхното предполагаемо преследване на косовските сърби. И все пак правителството на Вучич също незабавно обяви ден на национален траур, а медиите на режима прославиха мъртвите нападатели като мъченици за сръбската националистическа кауза.

Малко анализатори обаче се съмняват, че Сърбия е изиграла значителна роля в атаката.

Твърди се, че територията на страната е била използвана като плацдарм за екстремистите, чието ръководство е известно, че има близки връзки с Вучич и неговия вътрешен кръг. Кадри от дрон, публикувани от косовската полиция показаха, че вицепрезидентът на основната сръбска етническа партия в Косово, "Сръбска листа", е сред нападателите. "Сръбска листа" е широко възприемана като прокси предприятие на режима в Белград, докато Милан Радойчич е под санкции от САЩ за участието си в значителни престъпни дейности от декември 2021 г. Сега се смята, че се укрива в Сърбия. Твърди се, че друг от нападателите е бивш бодигард на шефа на разузнаването на страната Александър Вулин (който също е под санкциите на САЩ).

По-големият въпрос е как изобщо е могла да се случи тази атака.

Косово все още е домакин на мироопазващи сили на НАТО от около 4500 войници, които са тясно ангажирани в полицията и събирането на разузнавателна информация в страната. Те бяха жестоко нападнати през май тази година от тълпи сръбски националисти, оставяйки повече от две дузини миротворци ранени. А правителството на Косово предупреди за нарастващата вероятност от подновяване на организираното от сърбите насилие от септември 2021 г., когато Сърбия разположи бойни самолети по границата за първи път от войната в Косово през 1999 г.

Отговорът, уви, не е утешителен.

Атаката е (не)пряк продукт на радикална преориентация на американската и европейската политика по спора между Косово и Сърбия и по-широкия регион на Западните Балкани. От 2020 г. насам Вашингтон и Брюксел изрично центрираха интересите на Белград над всички други съседни политики в една невероятна схема за умиротворяване на националистическите лидери на страната и изтръгването им от орбитата на влияние на Русия. Това в страна, в която 70% от населението подкрепя агресията на Русия срещу Украйна. Дори след атаките през май срещу мироопазващи сили на НАТО, например, САЩ и ЕС, невероятно, но санкционираха Косово.

Курти изрично обвини главния регионален пратеник на ЕС Мирослав Лайчак, че работи съвместно със Сърбия, за да окаже натиск върху Прищина да отстъпи на исканията на Белград. И повечето наблюдатели са съгласни с него. Преди Лайчак да бъде назначен, опитни регионални експерти предупредиха срещу този ход, цитирайки историческите връзки на бившия словашки външен министър с Русия. Говорейки пред "Гласът на Америка" за атаката от тази седмица, бившият анализатор на ЦРУ Дейвид Канин също обвини западното умиротворяване на Вучич за насърчаване на екстремистките елементи в Сърбия.

Сега е необходима рязка корекция на курса от САЩ и ЕС. Очевидно е, че както политиките на администрацията на Байдън, така и тези на Европейската комисия са допринесли за най-значимата криза в сигурността в региона от години. Тяхното умиротворяване на Белград застраши Косово, но също и съседни държави като Босна и Черна гора, където сръбските националистически въоръжени действия, също спонсорирани от Сърбия, са главната вътрешна заплаха за сигурността.

Санкциите на САЩ и ЕС срещу Косово трябва да бъдат отменени и заменени с ограничения срещу режима на Вучич. Усилията на Сърбия за присъединяване към ЕС също трябва да бъдат замразени, докато Белград не демонстрира сериозен ангажимент за деескалация и функционално приемане на реалността на съществуването на Косово като независима държава.

А петте държави-членки на ЕС, които все още не признават суверенитета на Косово, трябва да бъдат упреквани за ролята им в изострянето на голям проблем за европейската сигурност, когато континентът най-малко може да си го позволи.

Дотогава не може да има смислено връщане към диалога, колкото и да го искат западните дипломати. /БГНЕС

--------------------------------------------------------

Ясмин Муянович, политолог и автор на „Глад и ярост: Кризата на демокрацията на Балканите“ и „Бошняците: Националност след геноцида“, коментар за "Гардиън".