Прагматично решение на съществуващите разногласия може да улесни стабилните турско-гръцки отношения.

Посещението на президента Реджеп Тайип Ердоган в Гърция след шест години е един от най-силните показатели, че отношенията между двете страни са навлезли във фаза на нормализиране. През последните години отношенията им се характеризираха с променливо напрежение. Въпреки това споразуменията, сключени по време на посещението на президента Ердоган в Атина, и Декларацията за приятелски отношения и добросъседство могат да означават началото на нова ера.

За Турция турско-гръцките отношения се превърнаха от проблем, свързан единствено със сигурността, в потенциална ос на сътрудничество. Макар и да дава приоритет на външната си политика в по-широк геополитически контекст, Анкара е избрала да решава въпросите с Гърция прагматично. Независимо от това промените в регионалния стратегически пейзаж, нарастващото влияние на Турция, възникващите регионални предизвикателства и геополитическото ѝ присъствие в Източното Средиземноморие след споразумението за морска юрисдикция с Либия отново поставиха отношенията на конкурентна основа и с акцент върху сигурността.

За Атина нарастващата военна мощ на Турция и нейните настъпателни регионални политики представляват както ограничения, така и възможности. Гърция използва Европа като противовес на Турция, като същевременно се опитва да получи подкрепа от Съединените щати, засилвайки военния си капацитет.

Освен това Гърция се опитва да сведе до минимум ролята на Анкара в енергийния сектор, като създава съюзи с партньори от Близкия изток, особено в средиземноморската енергийна конкуренция. Макар Атина да признава значението на Турция във външната си политика, в администрацията съществува двусмислие по отношение на това дали тази централна роля трябва да се възприема като заплаха или като възможност за сътрудничество.

Много от ораторите на последния Атински форум по сигурността определиха Турция като "слона в стаята" по отношение на НАТО, ЕС, Украйна, миграцията, Източното Средиземноморие, енергетиката и други регионални въпроси, като подчертаха необходимостта от диалог с Турция и реалистично разглеждане на нейната развиваща се геополитическа позиция.

Нова ера

Неотдавнашните споразумения и декларации от 7 декември повдигат ключовия въпрос как да се поддържа и издържи настоящият период на разведряване в двустранните отношения. Декларацията, в която се набляга на приятелските отношения и добросъседството между двете страни, включва мерки за изграждане на доверие, за да се предотврати военна ескалация, и се застъпва за мирни решения на егейските и други проблеми, основани на международното право.

Състояща се от две основни части, декларацията потвърждава общата перспектива на Турция и Гърция за техните отношения, като подчертава решимостта им да решават споровете с приятелски средства и взаимно уважение. В нея се изтъква ангажиментът им да работят заедно в среда на доверие и приятелство за повишаване на регионалния просперитет.

Освен това президентът Ердоган и гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис се договориха да продължат конструктивния политически обмен, да продължат проучвателните разговори за решаване на Егейския въпрос и да продължат да изпълняват положителна програма, обхващаща търговията, икономиката, туризма, транспорта и енергетиката, в рамките на съвместния план за действие, с цел удвояване на търговския обмен от 5 на 10 милиарда долара.

Макар че и двете страни се стремят към трайно нормализиране на отношенията, без съществуващите проблеми да ескалират в кризи или конфликти, тяхното съгласие по геополитическите въпроси остава несигурно. Възможно е те да не споделят едно и също мнение, но да се намират в една и съща лодка. Премиерът Мицотакис я описва като две съседни държави, които имат една и съща география, докато Ердоган я представя като две съседни нации, които имат едно и също море, география, климат и дори култура в много отношения.

Стратегически двусмислици

Аналогията, която често се използва, за да се опишат отношенията между Турция и Гърция като принудителен брак, се дължи на съседството им и ролята им на жизненоважни членове на южния фланг на Алианса на НАТО. Въпреки че сравняването на Турция и Гърция по отношение на динамиката на властта и стратегическите ориентации не е идеално, естеството на техните отношения притежава потенциала да оказва пряко влияние върху регионалните и международните баланси.

Консолидацията и възпирането на НАТО след намесата на Русия в Украйна засега са осигурени чрез установяването на устойчива рамка в отношенията между Турция и Гърция. Следователно този компромис може да се разглежда като успех за общността на НАТО. Той позволява на Гърция да смекчи ролята на Турция като заплаха и да се отдалечи от стремежа към антитурски съюз в Европа.

Тази промяна обаче не означава непременно, че Гърция вече не възприема Турция като заплаха. Разрешаването на съществуващите спорове, особено по отношение на остров Кипър, продължава да бъде предизвикателство. Макар че политиката на Анкара за решаване на проблема с две държави представлява пречка за Гърция, ангажиментът на Турция към тази политика може да не се разколебае. Освен това определянето на морските юрисдикции в Източното Средиземноморие продължава да поражда несигурност.

Потенциалното нормализиране на отношенията между Турция и Израел, временно спряно след агресивните действия на Израел в Газа, остава въпрос, който Гърция следи отблизо. Бъдещата траектория на отношенията между Израел и Турция и тяхното въздействие върху споразуменията между Турция и Гърция може да окажат натиск. По подобен начин развиващото се от 2018 г. насам сътрудничество в областта на отбраната и сигурността между САЩ и Гърция оставя Анкара несигурна относно целите, които стоят зад засиленото американско военно присъствие в Гърция.

Друг належащ въпрос е създаването на двустранен механизъм за решаване на проблемите в отношенията, като се гарантира, че трети страни няма да засенчват тези дискусии. Тази инициатива, решение, предлагано от Турция от известно време, може да премахне важен инструмент в ръцете на Гърция. Въпреки това, да се гледа на това като на процес с нулев резултат би било грешка. Този механизъм предлага на двете страни платформа за пряко участие в дискусиите по техните проблеми.

В заключение, споразумението и меморандумът за приятелство, постигнати между Турция и Гърция на 7 декември, могат да се разглеждат като начало на нова ера. Създаването на трайна и последователна основа за отношенията между двете нации обаче може да стане само чрез прагматично разрешаване на съществуващите проблеми. /БГНЕС

---------------

Мурат Йешилташ е професор по международна политика в катедрата по международни отношения в Университета за социални науки в Анкара. Специализирал е в изучаването на международната сигурност, тероризма, геополитиката и турската външна политика. Йешилташ работи и като директор на отдела за външнополитически изследвания в SETA. Неговият анализ е публикуван в "Дейли Сабах".