За българките в миналото шевната машина не е била особен лукс. За това съдим по всички тези дарения, които ние сме получили в музея и обикновено хората, които са ни ги дарявали, казват, че машината е от баба им, била е подарена на леля им или на майка им, когато се е омъжила.

Това разказа пред БГНЕС инж. Светозара Карарадева, заместник-директор в Националния политехнически музей в направление „Администрация, финансиране, фондове и реставрация“.

С нея разговаряме по повод Международния ден на жената – 8 март, и специалната изложба, която показва уредите, които промениха живота на жените, сред които е и шевната машина, които са символ на независимост и стил.

Появата на шевната машина в средата на XIX век дава възможност на жените да работят и печелят собствени доходи, да участват в индустриалната революция и работническите движения. Шевните машини променят начина, по който жените изразяват своя стил и индивидуалност, предоставяйки им по-голям контрол върху собствения им външен вид.

Политехническият музей разполага с колекция от ръчни и крачни шевни машини.

Първо възникват ръчните шевни машини. „Първата практическа шевна машина, която хората започват да използват, е именно машината, която изобретява Исак Мерит Сингер през 1851 г.“, разказа инж. Карарадева, като обясни, че се нарича практична, защото всички машини, които дотогава са били изобретявани от други хора, са имали някакъв дефект или проблем при експлоатацията.

Сингер, използвайки направеното от неговите предшественици до момента и внасяйки няколко подобрения – права игла, транспортен механизъм и др., прави една такава шевна машина, която вече спокойно може да бъде използвана. А оттам насетне и други компании започват да произвеждат.

След това се появяват крачните шевни машини. В Политехническия музей може да бъде видяна шевна машина „Балкан“. „Тук краката се включват в работа. Двете ръце на шивачката са освободени и тя вече може много по-прецизно и още по-бързо да работи“, посочи инж. Карарадева.  

С изобретяването на електричеството, се появяват и електрическите шевни машини.

За развитието на шевната индустрия допринасят и т.нар. специализирани шевни машини. Това са машини, които специално шият илици, шият копчета или бродират, т.е. правят по-специфични елементи в дадено облекло. В музейната експозиция, посветена на Деня на жената, могат да бъдат видени едни от първите специализирани машини, като например машина-автомат за илици и машина за бродерия.

Специализираните шевни машини допринасят също и за появата на т.нар. конфекция – да се произвежда повече на брой, по-бързо и по-качествено.

Успехът на шевните машини несъмнено е най-голям сред жените, тъй като в онези далечни времена жената се е занимавала с какво ли не. „Жената е домакиня, която освен, че трябва да се грижи за децата, за прехраната, тя е човекът, който трябва да ушие облеклото, да ушие всичко, което е свързано с необходимост от някакъв вид текстил в къщата. С тази шевна машина вече тези неща стават доста по-бързо, стават по-добре и в този смисъл жената получава една машина, която безкрайно много улеснява живота ѝ, освобождава част от времето ѝ“, отбеляза инж. Карарадева.

Така, благодарение на шевната машина, жената може да посвети повече време на децата си, а защо не и да се образова, тъй като с времето постепенно жените започват да придобиват по-голямо самочувствие и съответно по-голямо желание в посока образование.

За българките в миналото шевната машина не е била особен лукс. „В момента, в който шевните машини започват да присъстват на българския пазар, започват да се купуват от хората и да се използват“, подчерта заместник-директорът на Политехническия музей.

Вносителите на шевните машини „Сингер“ правят множество реклами с красиви жени, които позират седнали пред крачна машина. Започват да създават и обучителни курсове точно със „Сингер“ машини, за да знаят дамите как да шият с тях, а и не само те.

В музея могат да бъдат видени още експонати, които облекчават труда на жената, като ръчни мелнички за кафе и орехи, спиртни ютии, машини за рязане на юфка и приготвяне на сладолед, както и редки модели перални машини и прахосмукачки, които работят без електричество, а също и изключителната колекция от пишещи машини – важен инструмент на женската еманципация, който дава възможност на жените да работят в сфери, които дотогава са „запазена марка“ за мъжете и намалява тяхната зависимост от бащи и съпрузи за финансова подкрепа.

Вдъхновяваща е и историята на проф. Елисавета Карамихайлова – българката, покорила науката. Във времена, когато науката е „охранявана“ от мъже и жените не са считани за подходящи за научна работа, тя доказва обратното.

Като подарък за Деня на жената, всички дами могат да посетят експозицията на Политехническия музей в София без входен билет. І БГНЕС