Ограничаването на употребата на смартфони в средните училища може да спести време и средства на персонала, но не изглежда да подобрява значително качеството на живот или психичното благосъстояние на учениците, според проучване, публикувано в списание BMJ Mental Health.

Училища по целия свят все по-често ограничават употребата на телефони с надеждата да намалят разсейването, да подобрят поведението и да подпомогнат ученето. Доказателствата в подкрепа на тези политики обаче остават противоречиви - предишни изследвания сочат, че рестриктивните политики намаляват употребата на телефони по време на часовете, но ползите за психичното здраве, съня и академичните резултати трудно могат да бъдат доказани.

Екип, ръководен от Самюъл Дж. Пери от Университета в Бирмингам, проведе икономическа оценка на училищните политики за смартфони в Англия, включваща 815 ученици на възраст между 12 и 15 години от 20 средни училища. Тринадесет от училищата са прилагали рестриктивни политики, забраняващи употребата на телефони за развлечение по време на учебния ден, докато седем са прилагали по-разрешителен подход, позволяващ такава употреба в определени часове или на определени места.

Изследователите оценили разходите от гледна точка на училището, като се фокусирали основно върху времето на персонала за прилагане на правилата за използване на телефони - наблюдение, документиране на инциденти, комуникация с родители и налагане на санкции. Резултатите при учениците били измерени чрез два икономически показателя за здравеопазването - коригирани спрямо качеството години живот (QALY) и коригирани спрямо психичното благосъстояние години живот (MWALY).

Проучването установило малка разлика в резултатите при учениците между двата типа училища, като и двете измерени оценки били несигурни и близки до нула - тоест не предоставят убедителни доказателства, че рестриктивните политики подобряват или влошават благосъстоянието на учениците. Същевременно и двата типа училища изразходвали значително време на персонала за управление на използването на телефони - около 3,1 еквивалента на пълно работно време годишно при рестриктивните училища и около 3,3 при разрешителните. Изследователите отбелязали, че макар персоналът в рестриктивните училища да прекарвал по-малко време в наблюдение и административни задължения, той прекарвал повече време в налагане на дисциплинарни санкции.

Изчислено е, че рестриктивните политики струват с 94 британски лири по-малко на ученик за учебна година, като при използване на QALY като показател тези политики имат около 90% вероятност да бъдат икономически ефективни, докато при MWALY тази вероятност е около 50 - 60%.

Пери и колегите му обобщават, че е малко вероятно да съществуват разлики в резултатите за психичното здраве между ученици в училища с рестриктивна или разрешителна политика за смартфоните, но рестриктивните политики биха могли да предложат малки икономически ползи за училищата чрез намаляване на времето на персонала за управление на поведението, свързано с използването на телефони.

Авторите отбелязват някои ограничения на изследването - то е наблюдателно, не проследява училищата преди и след въвеждането на политиките, а оценките на разходите се основават на доклади от по един старши служител във всяко училище, което може да не отразява напълно ежедневната практика. | БГНЕС