За 15 години сърбите унищожават 15 000 македонски българи

В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска /1913/ и Първата Световна /1914-1918/ завършват с две национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България.
Българите дават огромни жертви в борбата със сръбските окупатори на Вардарска Македония. В периода от 1919 до 1934 г. са убити или безследно изчезнали в сръбските затвори 14 820 българи. Над 124 хиляди българи преминават през каторгите и лагерите в тогавашното сръбско-югославско кралство.
В отговор на сръбския терор срещу цивилното българско население, на което е забранено да има свои училища и църкви, да говори на български и да се определя като българско, ВМРО под водачеството на Тодор Александров и Иван Михайлов разгръща мащабна съпротива.
Във въоръжената борба участват постоянно 17 хиляди четници, войводи и куриери на Организацията. Благодарение на организираната от нея съпротива целият цивилизован свят научава за мъченията, на които Белград е подложил българското население във Вардарска Македония.

Подвигът на Илия Кушев и Любомир Весов

Илия Кушев и Любомир Весов са участници в последния стадий на Първата световна война като младши офицери в българската армия, след завършването ѝ двамата се уволняват и стават студенти по право в СУ "Св. Климент Охридски". През 1922 г. сред дейците на дружество „Вардар” вече се оформя идеята да се изпращат чети в Македония. Двамата стават доброволци. Илия Кушев начело на чета от 20 души заминава за Велешко, а Любомир Весов – в Крушевско.
Тяхната мисия не продължава дълго. През ноември 1922 г. е предадена четата на Кушев, той пада убит в сражение със сърбите. В края на ноември при голяма схватка между четата на ВМРО и сръбските потери, продължила почти едно денонощие, пада убит и Любомир Весов.
Подвигът на тези двама млади революционери трогва младежта в самата Вардарска Македония и техните колеги от дружество „Вардар”. Още в началото на 1923 г. се поставя въпросът как младите борци и жертви на сръбския терор да бъдат почитани по един уважителен начин. Така се стига до 6 юни, Свети Дух, когато в полите на Витоша е организирано грандиозното честване, на което се заклеймява терора и убийствата на поробителите в Македония.

Свети Дух – празникът на Македония

От тогава Денят на Свети Дух е обявен за празник на Македония. Той е символ на несломимия дух на българите Македония.
Особено активно в празника се включват младежите, които не се примиряват със сръбската окупация. В София на този ден те организират марш, преминавайки по централните улици на столицата и покрай посолствата на Великите сили, протестирайки срещу несправедливите клаузи на Ньойския договор и искайки свобода за българите в Македония. На плакатите, които носят са написани имената на младежите убити от сръбските окупатори в Македония. Тази традиция продължава десетина години до разтурянето на ВМРО след преврата от 1934 г., инспириран от Югославия и имащ за цел унищожаването на не само на ВМРО, но и на България като самостоятелна държава. /БГНЕС