Със символичната първа копка за изграждането на граничният пункт „Маркова нога“ на границата между РС Македония и Гърция окончателно стана ясно, че официално Скопие вече има претенции само и единствено към България. Освен вече придобилите легендарен статут присъди от Страсбург, премиерът Мицкоски поиска от София и недвусмислено признаване на „многовековната македонска идентичност, език, култура и обичаи“. Всичко това, според Мицкоски, са делата, а не думите, които трябва да го склонят да даде „зелена светлина“ за вписването на българите в Конституцията на РС Македония и по този начин да отвори пътя за започване на същинските присъединителни преговори с ЕС за собствената си държава.

Не закъсня и отговорът от българска страна. Министерството на външните работи дипломатично изрази своето недоумение от факта, че Мицкоски възприема поетите от Република Северна Македония ангажименти като „намеса в нейните вътрешни работи“. В изявлението на министерството се казва още, че тези внушения се разглеждат от българска страна като пореден опит за заобикаляне на поетите ангажименти и отклоняване на общественото внимание от липсата на реформи. В текста дипломатично е отбелязано още, че Мицкоски демонстрира неразбиране на решенията на Европейския съд по правата на човека. По този начин, волно или неволно, лансира манипулативни и неверни тези, които биха могли да бъдат разглеждани и като реална намеса във вътрешните работи на Република България.

От министерството са забравили само едно. Да попитат от кои векове по-точно трябва да датира така исканото от Мицкоски признаване на „многовековната македонска идентичност, език, култура и обичаи“. Преди време премиерът на РС Македония обвиняваше България, че заради въпроси от средновековието спъва европейското развитие на страната. Сега изглежда сигурно заради „новото нормално“, тъкмо той на няколко месеца преди местните избори, вади „исторически“ патрони за вътрешна употреба. Между другото това е негово легитимно право. Да иска, да има претенции, да гради илюзията, че видите ли, той задава тона! Но, както се казва в един филм по Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.

Би било прекрасно Мицкоски да уточни кои векове смята за начало на многовековния македонски идентитет, за да върви по мед и масло признаването от българска страна. Преди почти 2 години германският парламент призна македонската идентичност и език, но във формулировката отсъстваше определението „многовековен“. Изглежда това не е достатъчно за Мицкоски да вдигне бариерата пред македонския влак по пътя му към ЕС. Нещата започват леко да загрубяват. Хем РС Македония иска да стане част от съюза, хем не изпълнява вече приетите ангажименти, хем изисква от държавите-членки дела и признания.

Иска ли наистина Мицкоски държавата, на която е министър-председател, да стане част от ЕС? Речникът, който използва, не само към България, но и към останалите държави-членки, не показва, че изгаря от желание да започне същинските преговори с Брюксел. Може би той и тръстът на мозъци около него вярват че ЕС ще се разпадне в близко бъдеще. И такива гласове се чуват тук. Тръмп ще направи ли РС Македония 51 щат на САЩ? Ще се случи ли някакъв катаклизъм който да изтрие от географската карта всички съседи на РС Македония, които Мицкоски, както разбрахме от неговото вчерашно изявление „уважава“? Какво ще кажат в Скопие европейските лидери, които ще посетят столицата на РС Македония в следващите 2 до 3 месеца, както анонсира представителят на ЕС в РС Македония Михалис Рокас? Кога ще бъдат премахнати препятствията пред РСМ? Въпроси много, но нито един от тях няма еднозначен отговор.

Мицкоски знае това, но ние не знаем, иска ли той наистина РС Македония да стане част от ЕС или заедно със своите съветници ще чака ЕС да се разпадне! Докато чакаме всички заедно, няма да е лошо домакинът на „Илинденска“ No 2 (булеварда, на който се намира правителствената сграда в Скопие) да даде яснота многовековният идентитет, дето трябва България да го признава, античен ли е, средновековен ли е, от XIX век ли е или е АСНОМ-ски, защото, ако е АСНОМ-ски, трябва да минат още 20 години за да стане вековен.

Сложните времена, в които живеем, изискват работа и изпълнение на поетите ангажименти. Толкова. | БГНЕС

---

Атанас Величков, главен редактор на „Трибуна“ МК.