В превод това означава импийчмънт/освобождаване на Гордана Силяновска-Давкова от поста президент заради погазване на Конституцията чрез полагане на клетва пред несъществуваща държава.

Силяновска постоянно рецитира прославящо сляпо-арогантно "Аз като конституционалист". Не, днешното ѝ изказване цели да "изкупи" шамарите, които идват от страна на коалиция "Европейски фронт". И за това дори не си струва да го коментираме, а да го игнорираме и да я оставим да се запържи в соса, който сама си е приготвила.

Но нека поговорим за конституционалистите...

По принцип, като пренебрегва Конституцията, Силяновска-Давкова демонстрира политическото ядро ​​и природата на уанаби Слободан Милошевич. Отношението на Силяновска и Мицкоски към албанците (Европейски фронт/Демократичен фронт за интеграция срещу ВЛЕН) е продължение на политиката на диктатора Милошевич за унищожаване на автономията на Косово и замяната ѝ с назначени губернатори в Прищина и Нови Сад.

Но това не е единственият пример и модел, използван от Силяновска и Мицкоски. Противно на пропагандната версия за „унищожаването на Социалистическа федеративна република Югославия /СФРЮ/ от Косово, Хърватия, Словения, НАТО, Ватикан, Иран”, в действителност Слободан Милошевич от името на Белград пръв унищожи Конституцията, като обяви независимостта на Сърбия. А преди това той срина федералната финансова система на федерацията. Днес разрушаването на Конституцията се извършва в Македония по същия начин чрез Силяновска, докато разрушаването на финансовата система се извършва чрез милиарда на Мицкоски.

Защо му беше лесно на Милошевич, а днес на Силяновска-Мицкоски? Защото в основата и на двете стратегии не е зачитането на законите и Конституцията, а създаването на популистка основа за разрушаването им с декларативна подкрепа на национализма в защита на "унитаризма". Освен това, докато политическата пропаганда на Милошевич беше продиктувана от открита албанофобия, в действителност мотивът беше продиктуван от страха на Сърбия от цивилизационен, културен, политически, икономически характер, в лицето на съвременните тенденции от Словения и Хърватия. Днес същият сценарий се развива чрез истеричната албанофобия на Силяновска и Мицкоски, но страхът е пресъхнал поради влиянието на България върху македонската идентичност, история и култура. Което между другото беше дълбоко подкопано именно от Никола Груевски (премиер на РСМ в периода 2006-2016 г.), ВМРО-ДПМНЕ и техните "конституционни защитници".

Следователно за каквато и да е защита на Конституцията от страна на Силяновска и Мицкоски не може да става дума. Декларираната подкрепа (но в основата си страхливо двулична) подкрепа от тях не е израз на вяра в Конституцията, а израз и публична демонстрация как те смятат Конституцията за легално оправдание за легализирането на шовинизма. Защото по същество Силяновска полага клетва пред етническите македонци (само Македония, дори не Република), но в същото време очаква спазване на конституцията от всички граждани на Република Северна Македония. Освен за открит популистки, супрематичен шовинизъм, става дума за неграмотен супрематизъм, който със скриването на истината само подчертава абсурдната дихотомия, аргументативна какофония и законово противоречие в главата на правния екип, ръководен от Силяновска.

Такъв подход, основан на проектиране на фалшиво чувство за отбрана при заплаха, винаги е краткосрочен по ефект и дългосрочен по последствия. Невъзможността, некомпетентността, корумпираният псевдонационализъм и отричането на Конституцията чрез фетишизиране на Конституцията неминуемо водят до сблъсък с реалността на еволюцията на всяко общество. Отричането на другите като предпоставка за самодоминиране е ход на отчаяние, а не на самоувереност.

Ето защо чрез чуждестранни наблюдения ще прочетете констатации, че „След приемането на конституционните поправки за промяна на името, политиката на Северна Македония се превърна в един вид съревнование, в което тя ще бъде по-твърда в отхвърлянето на всякакви етнически основани искове“. Цитатът е от доклада на американските посланици при миналогодишното им посещение в страната. Прочетете внимателно за „съревнованието“, което ясно потвърждава и засича подземната антиалбанска връзка между ВМРО-ДПМНЕ и Социалдемократическия съюз /СДСМ/ като „защитници на Македония“ чрез „унищожаване на Албания“. А сега, и на останалите.

Разбира се, споразумението ВМРО-СДСМ е продукт на едноличната изключителност, на живот в кехлибарени арести, в които те се надпреварват във взаимно окуражаване и празни послания.

Но в основата си те искат да поддържат психозата на надмощие и да попречат на своята етническа група да ги разобличи и сложи в групата "на гол тумбак - чифте пищови". Тази борба, а не сблъсъкът с "другите", диктува неизбежното движение към напрежение и сблъсъци. Опитът (скорошен) обаче показва, че подобни лабораторни игри обикновено се провалят в самата лаборатория. Затова и дискретната дистанция на съседите и съгражданите потвърждава разкриването на идеята на Силяновска и Мицкоски.

Албанците искат промяна на Конституцията.

Българите искат промяна на Конституцията.

САЩ и ЕС искат промяна на Конституцията.

И за това някои хора са поставени на стълб за истерично плюене.

От кой? От Силяновска, която полага клетва пред несъществуваща държава. От онези, които смятат това поведение за "защита на Конституцията".

Има ли по-голямо доказателство за това как злобната, изпълнена с омраза шизофрения на един човек е фатално заразна за собствения му народ? /БГНЕС

----------------------------

Арсим Зеколи, македонски политически анализатор и бивш постоянен представител на РС Македония в ОССЕ. Коментарът му е публикуван в неговия профил в социалната мрежа Фейсбук.