За съжаление, почти 7 години след оптимистичната нагласа на уважаемия Младенов, Балканите продължават да са "бурето с барут на Европа", а след публикуваната на 19 юни 2024 г. статия в престижния американски вестник "Ню Йорк Таймс", посветена на дипломатическото минно поле по въпроса чий е Александър Велики, трябва много сериозно да съжаляваме, че в края на XIX и началото на XX век тук не е имало ярко изразена германска или британска пропаганда. Протестантските мисионери (американската пропаганда) постигат известни успехи, но американската мис Елена Стоун остава в нашата история само с отвличането ѝ от Яне Сандански и откупа, който е платен за нея и нейната сътрудничка Катерина Цилка.

Ако бяхме попили западната пропаганда на Балканите, отдавна щяхме да сме истински европейски държави и нямаше да се удряме като пинг-понг топче от ЕС към сръбско-руско-унгарския свят. Нямаше да има нужда младите учени от РСМ да правят докторат на тема "Българската пропаганда в Македония и Великите сили 1878-1913 г.", а щяха да пишат само за Великите сили, чиито верни последователи, с всичките им достойнства и недостатъци, щяха да бъдат именно нашите предци, вечно неразбраните "жертви" на чуждата пропаганда.

Българска, гръцка и сръбска пропаганда, представете си каква мизерия е това. А изразителите на тези пропаганди? Васил К'нчов, осъден на вечно цитиране, заради своята "Македония. Етнография и статистика", гръцкият епископ Германос Каравангелис и неговите сътрудници Павлос Мелас и Коте от Руля... Йован Бабунски и Глигор Соколович (чичо на "великана от Небрегово"). В българската пропаганда умишлено пропускаме Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и всички останали комити и воеводи, "подходящи" за македонизма, защото докато са били на служба в Българската екзархия и са получавали заплата от нея, както е прието да се смята в Република Северна Македония, те са унищожавали същата тази пропаганда отвътре. Ако си позволим да перифразираме мандатоносителя Мицкоски, "дори и да не е било така, това не трябва да се казва публично". Докторите на историческите науки би трябвало да се изяснят за това.

В материала, споменат по-горе, в текста, публикуван в "Ню Йорк Таймс" под заглавие "Чий е Александър Велики?" - Това е дипломатическо минно поле" се обявява точно такъв млад и обещаващ професор, доктор по история, който вместо да даде някакво обяснение за това колко "пагубна" е била българската пропаганда в Македония, е цитиран да казва, че България се отнася към РСМ по същия начин, по който се отнася Русия към Украйна. Проф. д-р Никола Минов (това е името на цитирания учен) дори си позволява да изрече още една прословута лъжа, а именно, че "те (българите) казват: Вие не съществувате". Нито един сериозен политик, учен или който и да е човек от публичната сфера в България не е казал подобна глупост, но това не е важно. Важното е, че авторът на статията, Андрю Хигинс, е решил, че е напълно в реда на нещата да цитира един учен-историк, който вместо исторически преглед му представя чиста демагогия за предполагаемото "насилие", което България упражнява върху "опечалена" Македония. В "Ню Йорк Таймс" работят всякакви дилетанти. 
Трябва да се каже, че в статията съвсем правилно е написано, че някои от паметниците в центъра на Скопие са на български исторически личности, че император Самуил е български император от 10 век, но това не означава, че тази статия трябва да се приема с възхищение в България. Материалът е по-скоро похвала за Гърция, която е успяла да защити миналото си и Александрос Мегалос, той е като подигравка със съвременните македонци, които взимат каквото си искат от историческите персонажи на своите съседи, а също така е и директна атака срещу България, която в статията е представена като престъпник от ранга на Путинова Русия. Ако това не е така, къде е контратезата на думите на младия учен Минов? Дали авторът Хигинс е поискал мнението на някой македонски българин, за да го попита какво мисли по въпроса чий е Александър Велики и дали е нормално българите да казват на македонците, че не съществуват?

България трябва сериозно да се запита дали иска да бъде сравнявана с Русия, когато става дума за защита на българите в РСМ и за опазване на културно-историческото наследство на територията на тази страна. Може ли България, като държава на повече от 1300 години, да си позволи лукса да остави без отговор възгледите, изразени от един млад учен, който, както вече споменахме, е защитил докторска дисертация на тема "Българската пропаганда в Македония и Великите сили 1878-1913 г.", възгледи, публикувани в един от "най-уважаваните" американски вестници - Ню Йорк Таймс. Ако всичко това е в реда на нещата, тогава можем да се радваме, че бившата министърка на културата Бисера Костадинова-Стойчевска искаше да премахне паметника на цар Самуил от центъра на Скопие, защото "го намирала за грозен и българите се сърдели". Между другото, паметникът на цар Самуил в центъра на града изобщо не е грозен, но беше осквернен с онзи набързо и неграмотно надраскан зелен графит "цар на Македония", който все още не е почистен, вероятно от страх, че някой ще си помисли, че не признава този средновековен монарх за македонски цар.

Накратко, какво научихме от статията на Андрю Хигинс в „Ню Йорк Таймс“. Александър Велики е част от гръцкото културно-историческо наследство, адекватно защитено от Гърция с договора от Нивици. Император Самуил е български император от X в., който има "грозен" паметник в центъра на Скопие. Македонците си "присвояват" исторически персонажи, за да изградят своята нация, а българите са националисти, които им казват, че те не съществуват. Освен това България се отнася към РСМ по същия начин, по който Путинова Русия се отнася към храбрата Украйна.

Наистина трябва да съжаляваме, че на Балканите вместо българска, гръцка и сръбска пропаганда нямаше германска или британска пропаганда. Няма как да избягаме от миналото, безполезно е да го коригираме. Ние го влачим със себе си като досаден малък братовчед, за когото трябва да се грижим, докато неговите родители се върнат. | БГНЕС 

Атанас Величков, главен редактор на „Трибуна.мк“