Националният статистически институт на Република Сърбия обяви тревожни прогнозни резултати за населението на Сърбия за периода от 2022 до 2052 г.

Според осреднен сценарий, който е сбор от общо 32 проекто-сценария с различни комбинации на раждаемост, смъртност и миграция, населението на Сърбия през 2052 г. ще бъде 5,2 милиона жители, което е намаление с 1,5 милиона души в сравнение с 2022 година.

В най-оптимистичния вариант (висока раждаемост без миграция), населението би наброявало 5,5 милиона, а в най-песимистичния населението ще спадне до 4,75 милиона жители.

Според прогнозите почти половината от населението ще отиде да живее на територията на пет града – Белград, Нови Сад, Ниш, Крагуевац и Нови Пазар. Най-много ще намалее населението в Борска област – с 55%, и в Зайечарска – 50%. В останалите области - с 30%.

Населението в най-богатата сръбска област Войводина се очаква да намалее с 25%.

Босилеград е сред седемте демографски най-застрашени общини в Сърбия. Прогнозите за него са населението на общината от 6065 през 2022г. да намалее до едва 1100 души през 2052 г. За същия период гражданите на Цариброд ще се стопят до 2111 души, а Сурдулица - до 4300.

От Статистическия институт предупреждават, че според индекса на застаряване на населението през 2022 г. съотношението на възрастните над 60 години спрямо младите до 19 години е било 3:2, но до 2052 г. се очаква това съотношение да стане 4:2. I БГНЕС

Информацията е на Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград, специално за БГНЕС. Николов е главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор е на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”.