Мицкоски е вперил поглед в Белград, а България не внимава. Трябва да си дадем сметка, че България не е в положението да изчаква и да мисли бавно. София трябва да покаже лидерство на Балканите.

Това заяви в интервю за БГНЕС българският журналист Бойко Василев, телевизионен водещ и изпълнителен продуцент на предаването „Панорама“.

С него говорим за политиката у нас, нуждата от лидерство и нелеките обстоятелства, пред които е изправена България на Балканите.

БГНЕС: Какво усещане оставя у Вас настоящата политическа ситуация в страната ни? Аз бих я нарекъл безвремие, как я възприемате Вие?

Бойко Василев: Като политическа криза. Няма по-лоша криза от политическата, а в България няма друга. Тук не е въпросът дали ще се сформира правителство или ще има нови извънредни избори. Решението на политическата криза не е в това. Краят ѝ още не се вижда, а той ще настъпи тогава, когато със силата на лидерството България ще бъде управлявана и то така, че да постига резултати.

БГНЕС: Лидерството все пак трябва да дойде от обществото. Каква е причинно-следствената връзка за липсата му в последните месеци, а дори години?

Бойко Василев: Българското общество според мен е доста податливо на такъв вид кризи. Още през 1934 г. излизат няколко статии в българския печат за духа на отрицанието - в българската история, в българския манталитет.
Един от авторите на тези статии, професор Петър Мутафчиев, пише едно чудесно есе. То се отнася до националния светец Св. Иван Рилски и поп Богомил. Накратко казано, тезата на Петър Мутафчиев (един от най-големите наши историци, изключителен византинист) е следната: „Ето ви националния свeтец, който обаче не води народа, а е някъде в дън земи, в планините, и той там изживява своята добродетел. Докато поп Богомил е вечният опозиционер. На всичко казва „не“. Ето ви тази дилема, която винаги създава проблем с политическата стабилност и с политическата криза.

Защото политиката какво е? Тя е огледало на живота на обществото. А българското общество, според мен поне, има огромен проблем с три неща, които са взаимно свързани - обществения морал, песимизма и вярата. Вярата не само в Бог, но в себе си, вярата в държавата, в нашата собствена способност да вървим напред, да организираме сами себе си.

Затова много често в най-трудните моменти се появява българската политическа криза. Точно когато тя не ни трябва, точно когато не я търсим, точно когато светът е до такава степен разбъркан, че българската политическа криза е най-големият проблем. Тогава тя се появява и сковава обществения живот. Това е една вътрешна, дълбока драма на българското общество. Тя е свързана също така и с неспособността ни да формулираме цялостна идея за българския патриотизъм.
Какво е българският патриотизъм? Той опозиция ли е на европейската идея? Това е големият въпрос. Защото понякога в българското общество се оказва така, че европейците не са патриоти, а патриотите не са европейци. Ако се върнем 100 години назад при строителите на съвременна България, ако видим личности като професор Иван Шишманов, като Симеон Радев, ние ще разберем, че това е абсолютно немислимо.
Българският патриот е европеец. Той слива двете неща в единна концепция и идеята му за общество, за нация, за държава, е едновременно с това и идеята му за Европа.

БГНЕС: Очертахте случилото след 1934 г. Това е именно период след неуспеха за национално обединение, националните катастрофи, въобще краха на националната идея на българите и България. Почти 100 години по-късно не е ли именно липсата на национална идея нашият главен проблем? Да, говори се за еврозоната и за Шенген като наши национални цели, но те някак си остават на заден план.

Бойко Василев: Аз съм съгласен с вас. Да формулираш национална идея не е просто нещо. И не случайно тези опити са много похвални - да бъде формулирана някаква национална идея и цел. Но вижте какъв е проблемът. Геополитически ние не можем да се разберем по основен въпрос: за Русия и Запада.

Това е най-старото българско разделение. Тук междата боли. Тук винаги е конфликтна зона на най-различни напрежения. А иначе, вътрешно, ние не можем да се разберем по въпроса какво означава реално общественият морал. Дали можем да работим така, че да служим на нацията абсолютно, без да гледаме някаква мимолетна или временна изгода.

Това създава проблем. Това не е лесна задача. Ако питате мен, националната цел я е формулирал още Стоян Михайловски в химна на св. Кирил и св. Методий. Идеята „Върви към мощната просвета“ е първостепенна българска национална идея. Тя звучи чудесно, защото просветата не е просто образование. Просветата е общество, което познава себе си и света около себе си. Да си просветен не означава просто да си образован, да знаеш някакви чужди езици, да владееш някакви компютърни умения. Не, да си просветен означава да знаеш къде се намираш, да познаваш себе си, да не те е срам от себе си. И също така да знаеш твоето място в света, в Европа, на континента и въобще.

БГНЕС: Казахте една чудесна дума - „просвета“. Просветена ли е обаче българската външна политика за случващото се на Балканите? Говорим често за войната в Украйна, опасността от Изток, но някак си забравяме, че има опасности от Запад. В Косово имаше няколко инциденти, предизвикани от напрежението между Белград и Прищина. В Северна Македония - откровено пропутински и просръбски министри, като Иван Стоилкович, ще отговарят за междуобщностните отношения, т.е. пряка връзка с българите в Македония. Разбират ли нашите политици, когато остават в едно дребнотемие помежду си, независимо от политическата конюнктура, опасностите, с които в един момент България може би ще трябва да се справя сама?

Бойко Василев: Нека да разделим нещата. Казвани са много лоши думи за българската външна политика и българската дипломация, но аз съм свидетел, че точно на тези места, в Западните Балкани, работят един от най-добрите професионалисти. И тези хора трябва да бъдат слушани доста повече. Не искам да споменавам имена, но говоря за посланици, дипломати.

Що се отнася до обществото и до политиката, аз мисля, че ние не внимаваме наистина какво става около нас. Голямото нещо е, разбира се, войната в Украйна. От голямото нещо ще се определи и малкото, а именно какво ще става на Балканите.
И тук ние виждаме различни стратегии на действие. Например, виждаме стратегията „Вучич“. Тя означава внимателно балансиране на границата, тестове ту вляво, ту вдясно, проследяване на нещата по различните фронтове и черпене на дивиденти и от Запада, и от Изтока, и от Русия, и от Китай. Това е стратегията „Вучич“.

От друга страна виждаме и стратегията Мицкоски. Според мен Мицкоски е до такава степен вперил поглед във Вучич и в неговите действия, че това ръководи цялото му политическо поведение. Включително думите, които той днес изрича срещу България. Те са плод на това, че Мицкоски, заедно с главната управляваща партия в РС Македония (ВМРО-ДПМНЕ), гледа много внимателно какво прави Вучич и изчаква.

Искам да кажа, че това изчакване е драматично, може да се окаже и опасно. Представете си, че нещата на фронта в Украйна се развият зле. Представете си, че световен хаос, породен от различните избори в западните държави, разтресе цялата сцена. Има реална възможност отново да стане конфликт на Балканите при това положение. И в този конфликт може да пострадат не просто българските национални интереси, а реални хора в реални страни.

Затова ние трябва да следим много внимателно случващото се на запад от нас и да си дадем сметка, че България не е в положението да изчаква. България не е в положението да мисли бавно. Ние сме член на Европейския съюз и НАТО за разлика от страните на Западните Балкани. Това, което ние трябва да покажем, е консистентна политика, която обаче не е само идея на няколко смели дипломати, пръснати в различните страни. Не, това трябва да бъде консистентна външна политика, която да бъде договорена с цялото общество и с цялата политическа класа, която трябва да внимава какво точно става на запад от нас.

Зад завесата на изчакването провокациите към България следват една след друга. Спомняте си арестуването на някакъв човек за шпионаж в Сърбия, чувате изявленията на сръбския президент Александър Вучич.
Между другото, той непрекъснато споменава България в повод и без повод. Например, Сърбия е станала с 10 човека повече от България: „Вие знаете ли, че ние изпреварихме България?“. Има такава концентрация върху България. Ежедневна. И тук въпросът е много, много важен и много голям. Но той тества нервите преди всичко на западното общество. Аз съм съгласен с анализите, които показват, че Западът в момента има по-голям проблем - Украйна. Има и друг проблем в Палестина, но Украйна е в Европа. И той (Западът) е склонен да затвори едното си око за някои провокации, за някои действия, за други  непремерени изказвания. Това позволява на редица политици националисти да тестват границите. Е, затова българската политическа криза е много лош фон за това, което става на Западните Балкани.

БГНЕС: За да обобщим вашата позиция с няколко думи, как трябва да изглежда българската политика? Не за две, за три или за една година напред, ами в дългосрочен план. За какви неща трябва внимава българското общество, за да избегне тази (кална) реторика от страна на някои държави от Западните Балкани и да защитава българския национален интерес и европейския интерес?

Бойко Василев: Българската външна политика има една линия от 90-та, 91-та година насам, която тя следва последователно. Въпросът е тя да бъде категорично формулирана - да бъде подкрепян мира на Балканите и да се даде силен отпор на всякакъв реваншизъм. Спрямо РС Македония и спрямо Сърбия нашата цел не е националистическа, нито реваншистка. Нашата цел не е да направим тези хора българи, а да направим така, че да бъдат европейци. Затова нашият слаб момент е как обясняваме своите действия. По принцип ние сме много лоши обяснители.

По въпроса със Северна Македония,  ние имаме там едно общество, което няма вътрешен диалог, а за историята не иска да чуе други гледни точки. Там имаме едно замръзнало общество. Това, с което България може да помогне, е да внесе европейски, истински европейски критерии. Онова, през което ние самите минахме. Да видим различните гледни точки, да поставим въпросите, включително и на историята, с истински плурализъм - ето това трябва да видим там, в Северна Македония.

Ние сме страна член на Европейския Съюз и НАТО. И трябва да имаме малко по-голямо самочувствие, защото, както казах, никоя друга криза в момента не е актуална при нас, само политическата. Ние не вярваме в собствените си икономически постижения и авторитет, защото по принцип не вярваме в себе си.

Затова нашата външна политика трябва да отстоява твърдо българския национален интерес, а именно европейската идея на Балканите. И най-важното - да се научи да я обяснява добре. | БГНЕС