Д-р Чавдар Ангелов: Опълченците на Шипка имат сериозен принос за свободата на България и утвърждаването ѝ като държава

Скъпо е да бъдеш свободен човек, скъпо е да бъдеш и свободен гражданин. Проблемът е само един, елитът ни в момента да формулира целите.

Благодарение на геройството на българските опълченци на Шипка е спечелена Руско-турската освободителна война. Целта на мъжете, сражавали се на Шипка, е била освобождението на България, като тази цел е постигната частично. След Освобождението много от опълченците стават офицери от Българската армия и изнасят някои от най-големите битки през воините за национално обединение.

Това заяви директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, предаде репортер на БГНЕС.

По повод 147 години от Освобождението на България Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ представят изложбата „В памет на Безсмъртните…“.

„Основата на тази изложба са тези великолепни портрети, нашият музей притежава 30 от тях. Техният автор Стефан Ковачев е роден в едно севлиевско село, впоследствие завършва националното училище, впоследствие става преподавател в Априловската гимназия в Габрово. В средата на миналия век в него се заражда идея да нарисува портрети на оцелелите опълченци към онзи момент. Първата изложба, с първата серия портрети, е представена в Габрово, в училището, в което той работи през 1929 г., към нея е издаден и каталог. Две години по-късно той прави втора изложба, която е представена в София. Общо са нарисувани 150 портрета, в такъв размер, в какъвто ги виждате. По-голяма част от тях, близо 100, се съхраняват във фонда на Националния военно исторически музей, другата по-голяма група, за радост е при нас“, каза Ангелов.

Той оценява портретите като великолепни, тъй като авторът им е успял да улови посланието в очите на опълченците.

„Самите портрети, като техника на изпълнение, са великолепни, но тук обръщам внимание по-скоро върху образите на тези хора, които авторът на изложбата е успял да запечата много добре и очите им и посланието, което те ни отправят. Тези дни ще се говори много за свобода, ще се веят много знамена, да се надяваме, че повечето ще бъдат българските. Но, когато си говорим за свобода, въпросът е по-скоро в това дали разбираме какво е свобода и искаме ли да бъдем свободни хора. Лично за мен свободата има два основни белега. Единият е да взимаш сам решения, другия е да носиш отговорност за това, което си решил да направиш. Пожелавам ви да бъдете свободни по дух, да се чувствате свободни граждани и това е единственият начин да създадем една свободна общност от хора, които имат общи цели. Може да имат някакви разминавания, опълченците със сигурност са имали такива, уверявам ви, но в моменти, когато е трябвало да бъдат заедно, тези достолепни мъже като юмрук са задържали Шипченския проход и както повечето казват: Заради тази победа е спечелена войната. Това е нашият принос в собственото ни освобождение и всички предшестващи усилия, които сме полагали като народ. Трябва да помним това нещо, то има цена. Скъпо е да бъдеш свободен човек, скъпо е да бъдеш и свободен гражданин. Пожелавам ви да сте здрави, окрилени от това, че сте българи, да не възприемате това като клишета и празни фрази, а да го осмислим наистина и тогава ще постигнем големи национални резултати. Проблемът е само един, елитът ни в момента да формулира целите, да ни убеди, че това са важни цели и да тръгнем да ги следваме“, каза директорът на музея.

Ангелов разказа историята на трима опълченци, които след Освобождението стават офицери от Българската армия, а през Войните за национално обединение водят едни от най-славните сражения в историята ни.

„Целта на тези мъже е било освобождението на България. Постигнаха го частично, тъй като по волята на Великите сили, включително на Руската империя, знаете какво стана в Берлин през лятото на 1878 г. След войната, близо 250 от тези опълченци избират пътя на офицерската професия и по време на Балканските войни, на Първата световна война те вече са генерали от Българската армия, командват армии, командват дивизии, командват полкове. Ще спомена само трима. Единият е ген. Никола Иванов – опълченец в десета дружина, който със своята Втора армия обсажда Одринската крепост, която на 13 март 1913 г. превзема за ужас на целия свят. Другия, който трябва да бъде специално отбелязан е роденият в Стара Загора ген. Стефан Тошев, който през лятото на 1916 г. командва Трета българска армия, която освобождава Добруджа и на който се налага да се изправи очи в очи с руските войски, които в този случаи са ни противник и паметните боеве, така се случва, че опълчението се изправя срещу своите бойни командири. Третият, който можем да споменем е ген. Георги Тодоров, който командва Втора армия по време на Първата световна война. Опълченец, освобождава Македония, но по волята на съюзниците му от Германия, спираме на гръцката граница и чакаме нещо. Крайният резултат от чакането е, че губим войната. Така, че тези опълченци имат огромен принос за утвърждаването ни като държава и за създаването на самата свободна България“, разказа историкът.

Като заключение на словото си Ангелов отхвърли всички спекулации, че Паметникът на свободата на връх Шипка може да бъде демонтиран или унищожен, като каза, че нищо такова няма да се случи. | БГНЕС 

Последвайте ни и в google news бутон