Възходът на популистката, антиинтернационалистическа политика във Франция, Германия и САЩ допълнително изостри уязвимостта на трансатлантическото партньорство. 
Срещите на Орбан с руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин сигнализираха за желанието на Унгария да установи по-тесни връзки със сили, на които много западни лидери гледат с подозрение, ако не и с откровена враждебност. Действията му при обсъждането на съдбата на Украйна могат да се разглеждат като пряко предизвикателство към колективната позиция, която НАТО и ЕС се стремят да поддържат срещу руската агресия и напористите глобални амбиции на Китай. 
Това беше подчертано на 16 юли, когато стана ясно, че Орбан е писал до други лидери на ЕС, което заявява, че Доналд Тръмп иска незабавни преговори между Русия и Украйна, ако спечели през ноември. Орбан обвини ЕС, че имитира "провоенната политика на САЩ" и заяви, че това трябва да се прекрати. 
Мотивите му са многостранни. В икономическо отношение Унгария се възползва от инвестиции и енергийни сделки с Русия и Китай. В политически план неговата марка нелиберална демокрация намира идеологически отзвук с авторитарните тенденции на Москва и Пекин. От стратегическа гледна точка позицията на Унгария в НАТО и ЕС позволява на унгарския лидер да използва отношенията си с Русия и Китай, за да укрепи своя вътрешен и международен авторитет. 
Напрежението между стратегическите цели на НАТО и действията на държави като Унгария представлява сериозно предизвикателство. Докато фокусът на НАТО е върху колективната отбрана и възпирането, особено срещу руския експанзионизъм и китайското влияние, подходът на ЕС е по-фрагментиран, като членовете преследват собствените си дипломатически и икономически интереси, понякога за сметка на единната позиция. 
Това разединение създава възможности за противниците. Русия, например, отдавна се стреми да отслаби НАТО, като използва вътрешните разделения. Взаимодействието на Орбан с Путин осигурява на Русия опора в ЕС и НАТО, като потенциално подкопава единството на алианса и процесите на вземане на решения. От друга страна, Китай може да използва икономическото си влияние, за да вбие клин между държавите - членки на ЕС, като насърчава двустранни споразумения, които заобикалят регламентите и нормите на ЕС. 
Възходът на крайнодесните сили в ключови страни от НАТО добавя още един слой сложност. Във Франция „Национален сбор“ на Марин льо Пен получи значителна подкрепа, като се застъпи за националистическа, антиевропейска позиция. Реториката на Льо Пен често повтаря тази на Орбан, като набляга на суверенитета и противопоставянето на това, което тя смята за прекомерни правомощия от страна на Брюксел.  
Тези националистически настроения заплашват да подкопаят колективното вземане на решения в ЕС и да отслабят способността му да представя единен фронт по глобални въпроси. Едва след втория тур на националните избори на 7 юли на партията на Льо Пен беше отказан контрол върху френското правителство - неочакван резултат след толкова силно представяне на първия тур. 
В Германия партията "Алтернатива за Германия" (АзГ) по подобен начин се възползва от националистическите и антиимигрантските настроения. Скептичното отношение на АзГ към НАТО и външната политика на ЕС намали традиционната роля на Германия като стабилизираща сила в Европа.  
Възходът на тези партии отразява по-широкото недоволство в Европа, което противници като Русия и Китай могат да използват, за да подклаждат разногласия. Дори в САЩ критиките на бившия президент Доналд Тръмп към НАТО създават несигурност относно бъдещата траектория на външната политика на Вашингтон, което може да окуражи противниците да подложат на изпитание решимостта на Западния алианс. 
Напрежението, което това предизвиква, има стратегически последици. Първо, то усложнява способността на НАТО да реагира бързо и решително на заплахите. Консенсусът е от решаващо значение за операциите на НАТО, а вътрешните разногласия могат да забавят или отслабят отговора на алианса на агресията. 
Второ, липсата на единна външна политика на ЕС подкопава способността на Европа да действа като последователен глобален играч. Отделните държави членки, които преследват различни програми, отслабват колективната преговорна сила на ЕС, което улеснява противниците да се възползват от двустранните отношения. 
Трето, възходът на крайната десница в ключови държави от НАТО подкопава идеологическата сплотеност, която е в основата на трансатлантическия съюз през 75-те години от основаването му. Споделените ценности на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона са в основата на идентичността на НАТО.  
За да се противопоставят на тези предизвикателства, е наложително НАТО и ЕС да засилят ангажимента си към колективната отбрана и съгласуваните външни политики, като гарантират, че вътрешните различия не подкопават стратегическите им цели в един все по-конкурентен свят. Това може да означава да се заеме по-твърда позиция спрямо непокорните членове, чието поведение застрашава големите, основани на договори организации на Запада. 
-------- 
Дъг Ливърмор, Center for European Policy Analysis